Възходът на самодейното творчество сред съветските автолюбители започва още в началото на 60-те години. Проектите, създадени от тях, са много разнообразни и на практика обхващат целия спектър от типове, модели и разновидности на всякакви превозни средства. Повечето от тези ръчно изработени уникати, разбира се, не надхвърлят фазата на аматьорски експеримент с компактни размери, мотоциклетен двигател и странно оформление, но има и такива, които впечатляват със своя дизайн и технически параметри. Техните създатели се опитват да постигнат нещо трудно изпълнимо, както от икономическа, така и от идеологическа гледна точка, а именно – да създадат масивно спортно купе с модерна линия, мощен двигател и респектираща външност. От тази мания са увлечени не само любителите, но дори и специалистите в някои от малките автомобилни предприятия.

Типичен пример за това е лекият автомобил „Заря“, създаден през 1966 г. от Северодонецката авторемонтна база, известна с производството на микробусите „Старт“. Под ръководството на директора инж. Головатин са проектирани и изработени няколко прототипа, базирани на компоненти от ГАЗ-21 „Волга“, с каросерия от фибростъкло, като външното оформление е дело на професионалния дизайнер Юрий Андрос. Автомобилът е петместен с две врати и дължина 5050 мм, а теглото му в заредено състояние е 1100 кг. Благодарение на използвания двигател от „Волга“ максималната му скорост достига 130 км/ч. Плановете на авторемонтната база се оказват доста амбициозни и там започва подготовката на съоръжения и инструментална база за изработката на пробна серия от 50 броя. Дори е изчислена приблизителна цена на дребно, която не би трябвало да надхвърля 5000 рубли (по същото време ГАЗ-21 се продава за 6000 рубли). Въпреки това, поради недостатъчно добре разработения си дизайн, ниската производствена ефективност, трудоемкия производствен процес, при работата с фибростъкло, и съмнителните естетически и експлоатационни качества, „Заря“ не успява да привлече вниманието на Министерството на автомобилната промишленост на СССР. Скоро след това директорът на авторемонтната база е сменен, а новото ръководство няма интерес към по-нататъшно развитие на проекта.
В крайна сметка са направени около четири екземпляра. През 1966-67 г. един от тях е изложен във ВДНХ (Изложба на достиженията на народното стопанство в Москва), където получава няколко почетни отличия, а впоследствие е върнат в Донецк. По непотвърдена информация, останалите автомобили са дадени като награда на най-добре представилите се работници. Засега не е известно дали някои от екземплярите на „Заря“ е оцелял до наши дни.



















