Honda VF750F е представена за първи път през 1986 г., а серията VFR е вторият пробив на японската компания в света на V4. Тя лансира първите си подобни двигатели през 1982 г., но моделите VF750F и VF1000F, оборудвани с тях, имат известни с проблеми с устойчивостта на компонентите на клапанния механизъм, което води до бързо износване.
След като понася доста сериозен удар по своята доказана във времето репутация за надеждност, Honda е наясно, че трябва да създаде свръх-инженерен модел без нито един недостатък. Новият VFR750F се отличава с нов дизайн и нова рама, а разпределителните валове на двигателя вече се задвижват от зъбни колела. Това не е нова технология, но е доста рядка и скъпа за производство, както, разбира се, и много надеждна. Моделът е напълно съизмерим с актуалното по същото време Suzuki GSX-R750, независимо че е с около 12 килограма по-тежък при сухо тегло от 198 кг.
Въпреки това изпъква с много респектиращ потенциал и невероятна за шосеен мотоциклет динамика. Достатъчно показателни за това са максималната скорост от 240 км/ч и ускорението от 0 до 100 км/ч, което става за по-малко от 4 секунди.

В сравнение със своя предшественик VF750F, VFR има много по-висока мощност от 104 к.с. при 10 500 об/мин, тегло, редуцирано с 20 кг, по-нисък център на тежестта по-широка предна гума, 15 мм по-къса база, и най-важното – разпределителни валове, задвижвани от зъбни колела. Двигателят на VFR750F е V4 напречно разположен по посока на движението, с работен обем 748 куб. см, 16 клапана, водно охлаждане, лят алуминиев профил с 90° ъгъл между цилиндрите, карбуратор и два горни разпределителни вала. Смазването е с мокър картер с верижно задвижвана маслена помпа с два ротора и маслен охладител. Трансмисията е 6-степенна с постоянно зацепване, мокър многодисков съединител и верижно задвижване към задното колело.
Първият VFR750F от 1986 г. има алуминиева рама с двоен лонжерон. Предното окачване се състои от конвенционални телескопични вилки Showa с диаметър 37 мм, а задното окачване използва двустранно алуминиево люлеещо се рамо с прогресивна връзка Pro-Link към един централен амортисьор Showa. Регулирането на предварителното натоварване на задната пружина може да се извършва дистанционно.
През 1988 г. Honda лансира второто поколение на модела, но истинското преобразяване е направено с настъпването на 1990 г. Фабричният код се променя от RC24 на RC36, а предницата вече е с два фара. Това е и първото нещо, което привлича вниманието, тъй като променя цялостната визия по посока на нещо по-екзотично, пряко свързано със състезателните модели на марката от онова време.
Третата и последна промяна е направена в серията, произвеждана от 1994 до 1997 г. Основната цел на тази финална версия е да наподобява ултра-екзотичния осемклапанов шосеен мотоциклет NR750, чийто дизайн по онова време се възприема доста разнопосочно. При новия VFR750FR се откриват множество малки подобрения за намаляване на теглото, леко увеличение на капацитета на резервоара, малко по-силен наклон напред и ревизирано окачване. Въпреки че тук става дума за почти десетгодишна платформа, VFR остава много бърз и впечатляващ модел, и се превръща в еталон за шосеен мотоциклет за всякакви цели. Но може би най-важното е, че той изминава дълъг и много успешен път към възстановяване на репутацията на марката след проблемите с VF.



















