AUTO BILD България зададе няколко въпроса на най-успешния пистов пилот в историята на българския автомобилизъм
Какво означава цялата тази слава за теб и как тя промени живота ти през последната година?
Означава много за мен. Факт е, че хората вярват в мен, това, което правя, в моя път и в моята мечта, защото аз съм вярвал от самото начало. Това е нещо, което с много усилия съм успял да постигна и което продължавам да правя, така че мен само ме мотивира цялата подкрепа от България, всичките позитивни отзиви, коментари и т.н. Използвам това като гориво в моя двигател.
Кои бяха най-ценните уроци, които научи като пилот от първите си стартове с Формула 2 2?
Във Формула 2 най-добрите, най-позитивните неща, които научих, със сигурност са процедурите. Всяка кола научаваш как да я караш – макар и по-особена или по-различна. Но процедурите са много различни – например със спирачките, те са карбонови. И трябва да ги държиш през цялото време в определена температура, която ти вътре в колата не виждаш. Тоест на усещане, знаеш дали те са готови, дали не са, в коя част, горе-долу са, в колко градуса са. От гледна точка на стартове на състезания процедурата е много сложна. Затова ти дава повече шанс да спечелиш и да загубиш места на стартовете. Както видяхме, и в Абу Даби успях да спечеля две. Така че за момента по-скоро се справям добре с всички тези процедури, което за мен беше най-важното – да ги направя, да свикна с тях и да не ги мисля догодина.

Кое беше най-голямото презвикателство за теб в твоята кариера?
Мисля, че след всяка година има нещо по-конкретно като предизвикателство, но със сигурност това да си в труден момент, трудна позиция, в която нямаш толкова много самочувствие, хората около тебе не вярват чак толкова много в теб, колкото ти се иска, и това е моментът.
Много е важно атмосферата около мен да е добра и хората, с които съм, да вярват в мен, да ме подкрепят. Когато те ме подкрепят – това ме кара да съм в най-добрия си момент, най-добър като човек и най-добър като пилот.
Важното е в моментите, в които нямаш тази подкрепа около себе си, да не губиш вяра в себе си, което понякога е сложно да го преодолееш, но това е нещо, което винаги подобрявам всяка година и с което пробвам да се боря, защото наистина имам много високи моменти, но също имам и много ниски, където се случват неща, които не са планирани – и това е неизбежно. Всяка година има такива ситуации. Затова, ако продължаваш да вярваш в себе си, в това, което правиш, или да продължаваш да поставяш работата, която си поставил, като си бил мотивиран, си поставил, като си бил подкрепян, като преминеш през тези трудни моменти, ти получаваш обратно от Вселената – това, което заслужаваш.
Какво ти даде до този момент на теб като на 18-годишен* човек и какво ти взе автомобилният спорт?
Със сигурност ми даде цялата тази еуфория, която получавам от подкрепата, позитивното отношение на феновете и на всички около мен. Това, което ми взе, със сигурност, е много в личен план, от гледна точка на приятели и на свободно време, на това да усетя какво е да завършиш училище заедно с всички други. Цялото това нещо за един нормален тийнейджър, което аз само мога да си представя от историите, които ми разказват моите приятели, от филмите, които гледам.

Тоест, това е нещото, което ти липсва спрямо твоите връстници?
Да, и със сигурност ежедневието ми няма как да е същото, понякога не мога да си позволя някои неща, които хората на моята възраст, връстниците ми, могат да си позволят да направят…
Имаш предвид купоните?
Ами, да, със сигурност аз мога да излизам, но не когато пожелая, не всеки път, в определени моменти. И съм много зает като цяло, пътувам през цялото време, така че нямам време да се видя и с тях (бел. ред. приятелите) – и със сигурност от тази гледна точка спортът ми го е взел. За жалост не мога да върна времето назад и след пет години да завърша училище отново и да усетя какво е било. Но мисля, че спортът ми е дал толкова много и любов и страст, това, което най-много искам да правя, така че не съжалявам за това. Просто го осъзнавам.

А как се отрази кариерата ти на твоето семейство? Какви бяха най-големите предивикателства, пред които ти и твоето семейство се изправихте?
Със сигурност и за семейството сме жертвали много от тази гледна точка и за здравето ни със сигурност, особено ментално, понеже цялото това напрежение и целият този стрес и усилията, които полагаме, са много и са критични в далечен план в бъдеще, но имаме една цел, която със сигурност искаме да достигнем.
Много жертви сме направили от гледна точка на семейството. С майка ми си спомням, в картинга пътувахме през цялото време заедно с Audi A3 из цяла Европа. Десет часа на ден караме от една писта до друга в Италия, в Германия, във Франция, в Испания, навсякъде. Пътуваме с колата и аз спя отзад между състезанията. И това сме само аз и майка ми. Тя е сама жена, аз съм дете на 11-12 години. И така обикаляхме по състезанията… Представете си вярата, която майка ми е имала в мен, за да направи това и да зареже целия си живот в България. И баща ми, който през цялото време не спира да работи, не спира да се занимава с всичките договори със спонсори и всичките ангажименти, отгоре на работата си, която вече има, за да ни издържа. Той направи финансово цялото нещо възможно. Майка ми винаги е била с мен по моя път и все още е. Все още живея с нея. Така че, да, със сигурност също така е коствало и малко като семейството, защото майка ми и баща ми са разделени чисто физически (бел.ред. – не са разведени, просто заради ангажиментите около Никола), понеже майка ми е с мен, баща ми е в България.
Обединени сме психически, но физически сме раздалени, което не е желателно за едно семейство, но всички имаме една цел и което е много красиво, че я гоним. И това е номер едно като цяло на всички в семейството. Това е единственото нещо, към което се стремим.
От една година си на 18 и имаш шофьорска книжка. Какъв личен автомобил караш?
Opel Insignia от 2012 или 2011, много е стара. Едвам върви, честно да ти кажа, но е огромна кола, която ми върши работа да ходя на 3 км от нас до завода на отбора и обратно, така че тя ми беше подарък. Не съм очаквал на 18 да имам моя лична кола, но благодарение на приятели и спонсори събраха пари заедно да ми вземат тази кола за рождения ден.
*Интервюто е взето няколко дни преди 19-ия рожден ден на Никола


















