Ето какво написа AUTO BILD България преди 20 години
Невероятно, но факт – никой не можа да познае марката и модела на този нов автомобил със закрити емблеми и надписи! Натъкнахме се само на догадки…
По принцип германците се чувстват доста компетентни по отношение на автомобилите и не се свенят да изразяват категорично мнение. „Хелмут, я гледай! Това там не е ли новият Passat.“ Хелмут бавно заобикаля задната част, след което замислено минава и отстрани. Очевидно изчаква, докато се отдалечим на достатъчно голямо разстояние, така че да не се изложи, докато си мърмори… Явно е, че е озадачен от автомобила, и не успява да го разпознае. Продължавайки да говори тихо под нос, Хелмут отмества поглед от предните светлини с прозрачни стъкла и най-накрая се решава да съобщи на висок глас своето становище по въпроса: „Хм… мисля, че става въпрос по-скоро за Toyota или Ford?“
Няма никакво съмнение, че след като облепихме грижливо всички надписи и емблеми на марката, новият автомобил се превърна в сериозна загадка. Всеки може да опредеш, че дългият 4,80 м екземпляр е представител на модерния среден клас, но повечето хора така и не успяха да стигнат много по-далеч от констатацията, че става въпрос за конкурент на Passat най-вероятно с негермански произход… Коментарите на минувачите бяха изключително интересни и твърде показателни за характера на скрития под маската на анонимността автомобил.
Интериорът има много семпъл вид, за да бъде част от автомобил от престижна марка
„Дизайнът изглежда амбициозен, съвсем по европейски“, отбелязва 19-годишният Андреас, който минава наблизо със съучениците си след училище. Торпедото на модела е доста издължено, а задният прозорец се спуска стръмно надолу, очертавайки формите на класически седан от типа, който постепенно излиза от мода в Германия. Вероятно това се дължи и на факта, че германците вече почти не носят официални шапки и не се нуждаят от място в автомобила, където да ги съхраняват. Преди време именно за тази цел се ползваше полицата под задното стъкло, но днес много потърсени и полезни са многото малки отделения за съхраняване на най-различни модерни дреболии. Именно такъв е случаят при нашия „маскиран“ автомобил, който разполага с подходящо оформени и удобни за използване места за внушително количество чашки за еднократна употреба, вестници и пазарски чанти. Поставките за напитки, джобовете и пластмасовите закачалки изглеждат добре изпълнени, а солидността им се потвърждава и от факта, че нищо не потрепва, поскърцва и подрънква при движение по груба павирана настилка.
Но общото впечатление е, че фасонът на арматурно то табло е доста семпъл. „По това си личи, че става въпрос за автомобил, при който достъпната цена е сред основните приоритети, компетентно отбелязва Райнер, който работи като инженер в DaimleiChrysler. Личи липсата на финес и висококачествени материи.“

Донякъде Райнер има право – сивите пластмаси изглеждат евтино, хромираните дръжки на вратите са тривиални, а облицованият с кожа волан е изключително хлъзгав. Като цяло в атмосферата има повече блясък, откожото „сухо вещество“ и на този фон цената за германския пазар (22 990 евро) ни се струва твърде висока.
В същото време не може да се отрече, че серийното оборудване си го бива много. ABS, въздушни възглавници навсякъде, електронен „ангел-хранител“ ESP, активни опори за глава, бордови компютър, климатична инсталация, централно заключване с дистанционно радиоуправление… На практика това изчерпва програмата максимум в този автомобилен клас, а цената на разполагащия със сравнимо оборудване Passat Trendline (150 к. с.) в Германия е с 3285 евро по-висока.
Макар мощността му да е по-ниска, с право може да се отбележи, че най-големият коз на непознатия модел е неговият нов 2,4-литров бензинов агрегат със 162 к. с., плод на съвместна разработка с Mercedes-Benz и Mitsubishi. В концерна-производител на „маскирания“ автомобил наричат четирицилиндровия двигател „световен мотор“, тъй като в бъдеще той ще бъде използван и в много други модели, а гордостта от новото творение е толкова голяма, че един екземпляр от бензиновия агрегат е изложен на видно място в нарочна стъклена витрина…
Моторът работи забележително тихо и започва да „моли за милост“ с по-висок тон едва когато мажо старомодната четиристепенна автоматична предавателна кутия (предлага се срещу доплащане) превключи на по-ниска предавка. Възможно е тази слабост да изчезне от само себе си след изминаване на по-голям пробег.
Искрено се надяваме подобна положителна промяна в перспектива да отбележи и разходът на гориво… В края на теста, проведен на смесена отсечка, включваща второстепенни пътища и магистрала, бордовият компютър показваше средна консумация от 12 л бензин 95Н на 100 км – немалка стойност, която освен това надвишава с цели 3 л обещаното от производителя. Признаваме, че доста настъпвахме педала на газта, но въпреки това има редица други модели, които се представят по-добре в това отношение – прекрасен пример в тази насока са версиите с дизелови агрегати. В конкретния случай 2,0-литровият дизел (със 135 к. с. и серийно инсталиран филтър за твърди частици) ще се предлага от декември, а хората, които по една или друга причина не са засегнати от покачването на цените на суровия петрол, скоро (вероятно още от юни) ще бъдат зарадвани с мощен бензинов V6 с работен обем от 3,3 л.
Ходовата част демонстрира някои слабости при движение по автомагистрала
Седаньт преминава доста твърдо през вълнообразни неравности на пътя, а при движение по автомагистрала в тестовия автомобил започнаха да се усещат и леки вибрации. Включените в комфортния пакет оборудване (срещу доплащане) седалки с кожена тапицерия са удобни и за дълги пътувания, но същото не може да се каже за отоплението им, разполагащо с една-единствена степен.
Разбира се и Хелмут получи възможност да опита удобството на сивите кожени седалки. Накрая обаче любопитството му надделя и пръстите му нетърпеливо се подпъхнаха под лепенката, прикриваща надписа върху задния капак на автомобила. „Hyundai е! – обяви Хелмут своето откритие. – Доста добре са се справили…“



















