Шофьорска книжка или диплома по медицина – кой изпит е по-труден?

2905
2025

В различни медийни публикации, позоваващи се на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, напоследък засилено се коментира високият процент скъсани на изпити кандидат-шофьори. В някои случаи дори до 50 процента! При това ниската успеваемост се отнася както за теоретичния изпит, така и за проверката при самото кормуване. Като основни причини експерти посочват недостатъчната подготовка и слабости в самите листовки.

Темата е повод да се огледаме каква е ситуацията извън България. По данни на TÜV за една година в Германия са проведени над 3,7 милиона проверочни изпита, като почти 42 процента от кандидатите са се провалили при теорията. И двете стойности са рекордни за Федералната република. При практическия тест пък 30 процента не са успели да се справят с него. За сравнение, пишат германските ни колеги, при далеч по-трудния държавен изпит по медицина се къса едва всеки десети кандидат.

Причините са разнообразни: недостатъчна и/или слаба подготовка, високи административни такси и скъпи допълнителни часове по кормуване, психическо напрежение и стрес, особено ако шофьорската книжка е необходима за започване на нова работа. В същото време обаче, психолози обръщат внимание на още нещо съществено, при това валидно включително за България.

Все по-често на младите хора им липсва адекватното възприятие на случващото се на пътя и около него! Независимо дали като пешеходци, или като пасажери в автомобила, те предпочитат да си гледат в смартфона, в следствие на което все повече им убягва динамиката и логиката на трафика. При по-младите поколения започва да закърнява специфичният инстинкт за наблюдение на случващото се около нас, докато генерацията на техните родители, дори и да не са имали все още собствена шофьорска книжка, обикновено обичаха да следят поведението на водача в колата, движението на автомобилите, интересуваха се от значението на пътните знаци и дори понякога си позволяваха да правят забележки и да критикуват шофьорите. Вероятно защото все още нямаше интернет и социални мрежи.

В същото време трафикът е толкова силно натоварен, колкото никога досега не е бил. Никога по пътищата в Европа не са се движили толкова много автомобили, в същото време се увеличават също и самите правила за движение. От друга страна, всички желаят курсовете и изпитите да се случват бързо и да не губят излишно време, което отвори нова бизнес ниша за онлайн обучения и сухи тренировки с мобилни приложения. Седнем ли зад волана обаче, нещата са далеч по-сложни. Асистиращите системи понякога помагат, но младите водачи все пак трябва да умеят да си служат с тях.

Същевременно самата методология и процесът на обучението за правоспособност да се управлява моторно превозно средство в повечето случаи в Европа стъпва на образователни и научни концепции, създадени през 70-те и 80-те години на миналия век, които нерядко се оказват остарели и не особено адекватни на случилия се междувременно технически прогрес. Според специалисти, това е още една причина, която увеличава дистанцията между уменията на начинаещи шофьори и опитни водачи.

През последните години все по-често се говори за увеличаване на учебните часове на симулатори, които да разнообразят често сухата и скучна за мнозина теоретична подготовка. По този начин биха могли да се спестят не на последно място също разходи за гориво, нужно при реалните часове по кормуване. Но дали софтуерните програми и разнообразните мобилни апликации по темата са в състояние да научат начинаещите шофьори да не губят самообладание и концентрация в изключително стресиращия водачите натоварен трафик? „Управлението на автомобил съвсем не е компютърна игра“, категорично заявяват от германския автомобилен клуб ADAC.

Реалностите на пътя категорично алармират, че мерки и промени са повече от наложителни: през последните две години в България близо 2000 души са загинали при инциденти с участието на млади шофьори със стаж зад волана под две години.

Публикацията е част от нашата рубрика „За повече сигурност на пътя с Continental“

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин