Точно преди 40 години, през декември 1982 г. завършва земният път на Димитър Соколов – един от най-големите български състезатели по мотоциклетизъм и автомобилизъм. Добър повод да си припомним накратко за ранните и най-силни години от кариерата на този изключителен спортсмен, когато мотоциклетизмът в Европа е форум на доблест и героизъм, а победителите са живи легенди.
Още с първите си изяви Димитър Соколов изпъква пред своите конкуренти по безапелационен начин. На 1 ноември 1925 г., година след създаването на българския Мотоциклетен клуб, на столичния Колодрум се провеждат едни от най-интересните през сезона колоездачни и мотоциклетни състезания. Пръв се класира Димитър Соколов с Triumph, като постига средна скорост от 54 км/ч. Това е първата голяма победа на талантливия ни спортист, с която е поставено началото на поредица от десетки забележителни изяви, увенчали неговата респектиращо дълга 32-годишна спортна кариера.
През първата година на елитната международна надпревара за Балканската купа Димитър Соколов не успява да се класира, но след това (през 1927, 1928 и 1929 г.) става носител на купата и според правилника тя остава завинаги в него.
Талантът на Димитър Соколов, който по това време е все още в зората на спортната си кариера е оценен по достойнство и от вносителите на Triumph, които още през 1928 г. включват победите на Соколов в рекламния каталог на марката.
Въпреки безспорните достойнства на Triumph, през 1929 г. Соколов решава да го замени със специален състезателен Ariel с работен обем 500 куб.см. В ръцете на опитните български спортсмени, висококачествените британски машини скоро започват да носят и първите победи. Безспорен атестат за високите технически достойнства на новите мотоциклети е резултатът от проведеното в началото на същата година поредно скоростно състезание с “летящ старт”, в което Димитър Соколов успява да подобри предишния рекорд, достигайки максимална скорост 119 км/ч. През 1929 г. е безспорен фаворит и в състезанието “Обиколка на Витоша”, където изпреварва останалите участници с близо половин час!
Златната серия от победи се прехвърля и на румънска територия. На 15 юни 1931 г. в Букурещ той печели престижната купа “Тома Янкович”, учредена от бащата на трагично загиналия през 1928 г. румънски мотоциклетист и шампион на страната Тома Янкович.
През 1931 г. Димитър Соколов си доставя нов мотоциклет Ariel (отново 500-кубиков) и още същата година подобрява собствения си рекорд от 1929 г. с 19 км, постигайки средна скорост от 138 км /ч.
През 1933 г. ръководството на клуба организира голяма международна пистова среща, в която взимат участие едни от най-добрите майстори на мотоциклетното кормило в Европа. Победата е спечелена от Димитър Соколов, който е трети във финалната серия. Въпреки че той дава всичко от себе си, резултатите от това състезание ясно и недвусмислено показват, че не могат да се очакват добри постижения в такива състезания при участие със серийни шосейни мотоциклети срещу специални пистови машини. Затова през 1933 г. решава да замине за Лондон, откъдето купува състезателен пистов JAP, с който се надбягва до последната си изява през 1956 г. Благодарение на своя неповторим талант и новата силна машина, в периода 1931 – 1936 г. той е балкански шампион по мотоциклетизъм на писта.
В годините на Втората световна война мотоциклетните надпревари в страната са силно редуцирани, най-вече поради наложените ограничения на движението, липсата на горива, масла, гуми и трудностите при доставката на резервни части. През този период, както и известно време след войната Димитър Соколов продължава да се състезава активно, но най-големите му успехи си остават в летописа на двете междувоенни десетилетия.
