Поръчването на такси по телефона е и добър начин да се предпазим от т.нар. „копърки” или ментета (които по неофициални данни съставляват около 30% от пазара) – защото те не са свързани към централизиран диспечерски пункт и „ловят” клиенти само по улицата. В някои фирми при поръчка се знае дори и регистрационният номер на колата, което дава известна сигурност на клиента. Не на последно място, ако човек забрави вещ в поръчано такси, има много по-голям шанс да си я получи обратно – ще му се наложи единствено да заплати курса, в което няма нищо нередно. Запознати от бранша споделят, че разсеяни клиенти оставяли в колите от таблети до чували с картофи…
Но нека се върнем на световните тенденции. Най-голямото доказателство за промените в мащаба на бранша разкриват плановете на VW, който в Китай иска да развива съвместен бизнес с конкурента на Uber Didi Chuxing. Компанията от Волфсбург иска да поеме първоначално контрола над 100 000 автомобила. Това обаче е само началото. В близките 10 години Didi Chuxing си поставя за цел да интегрира в своята платформа 10 млн. електромобила. Тогава на кого ще бъдат необходими таксиметровите шофьори?
Несигурното бъдеще на таксиметровите водачи е пример за хаоса, който настъпва в някои браншове, както и за шансовете и рисковете в дигиталния свят. Липсата на Uber в България, от една страна, за пореден път демонстрира колко силни са лобитата тук. От друга страна обаче, дори на фона на българските заплати, таксиметровите услуги остават доста евтини спрямо световните стандарти – което е малка утеха за потребителите.




















