Сравнение на три миниавтомобила: Бунтът на джуджетата

MITSUBISHI SPACE STAR: СЕМПЛО ДЖУДЖЕ С ТАЛАНТ
На пръв поглед изцяло новият Space Star изглежда малко поостарял. C1 и Picanto правят впечатление на по-модерни. Затова пък „японецът“ блести с ниска цена (при сравнение за Германия) и с талант за всекидневието. Отзад има достатъчно място за възрастни пасажери, а багажникът побира най-много – вместимостта му е от 209 до 881 литра. А в краен случай можете да закачите за Mitsubishi и малко ремарке (до 200 кг със спирачки).

Въпреки щедрото оборудване пасажерите трябва да понесат някои неудобства и ограничения по отношение на комфорта. Вратите не се затварят плътно, тънко тапицираните седалки не предлагат достатъчно добра странична опора, а материалите отговарят единствено на изискването да бъдат устойчиви на изцап-ване от деца. Това може и да не изглежда толкова стилно, колкото в Citroën, но пък е смислено в тежкото автомобилно ежедневие.

Прагматична похвала, каквато „японецът“ не може да спечели при свързаността. Да, ще успеете да свържете смартфона си посредством Bluetooth. За щастие дори не е необходимо въвеждането на PIN. Но пък се изисква немалка доза търпение. Цялото нещо функционира чрез гласови команди. Звучи добре, но в действителност не е. Първоначално потребителят изобщо не знае какво трябва да каже, после командите му биват предложени, така че трябва да си ги записва. Ако преодолеете това препятствие, без да избухнете, ще трябва да въведете името на мобилния си телефон. Ако името е необичайно и с това трудно разбираемо за системата, ще се наложи да го смените. Или пък ще избухнете. Във всеки случай това не става по време на движение. А дори и в състояние на покой няма как да не се затрудните.

Тук повече настроение създава 3-цилиндровият агрегат. Радостно ръмжащият 1,2-литров мотор си върши работата доста прилично и с 80 к.с. гарантира добри динамични характеристики. Едва при високи обороти въздухът му свършва и той изостава от двата си конкурента в теста. Но бездруго Space Star не бърза за никъде. Освен тежкото управление и мекото окачване за бавното придвижване допринася и чувствителното превключване на предавките. Ако искате да сменяте скоростите бързо, ще се сблъскате с яростна съпротива. Тук помага единствено ако превключвате без натиск – не е бързо, но поне е приятно.

Всичко е включено: двустепенното подгряване на седалките е серийно в топнивото на оборудване, свързването чрез Bluetooth и без PIN на мобилен телефон е без доплащане при всичките три джуджета