На магистралата е ад, само че електрически

0912
2025

Още преди полунощ напускаме Калифорния, преминаваме през Невада и Аризона в следващата часова зона, в Уилямс на входа на Големия каньон е второто спиране за зареждане, а в четири сутринта токът може би тече по-бавно. Все пак зарядната станция е в хотел, а непосредствено до паркинга басейнът ни приканва за кратка почивка в тропическата нощ. Но няма как – Ню Йорк няма да ни чака, а пред нас са още десет федерални щата и над 3000 км. Така че се качваме в Porsche-то и натискаме педала на газта, макар и базовият модел тук с 408 к.с. и 230 км/ч максимално темпо да е свръхмоторизиран, а ние да се движим в екологичен режим. Климатичната инсталация работи съвсем леко, педалът на газта реагира доста сдържано, а Taycan е смъкнал въздушното окачване близо до асфалта. След това минаваме по вътрешната магистрала през Ню Мексико, Тексас, Оклахома и Мисури, като с всяка измината миля тази празнота и тази ширина стават все по-привлекателни.

Не, тук Америка не е вълнуваща, но е хубаво да си абсолютно сам в тази необятна шир, сред тези пейзажи, които от време на време блестят в оранжево, а нощем по небето светят хиляди звезди. Тази монотонност бива прекъсвана единствено по време на спиранията за зареждане на станциите на Electrify America, които са все така спокойни. От една страна, въобще не е изненадващо, че това Porsche зарежда спокойно за 4-5 минути с над 300 кВт, а от друга – ние сме единственият електромобил надлъж и нашир, като нямаме никаква компания на колонката за зареждане, а откакто горещата линия ни пусна Plug & Charge, се радваме на предложенията на местните филиали на Walmart, докато Taycan пълни батерията си.

Lonesome Loader: по пътя Taycan найчесто беше сам на зарядната станция, само не и нощем по
Route 66

Хубаво е, че дори и тук в дълбоката провинция отварят в 6 сутринта и затварят чак в 24 часа през нощта. Вече пътуваме от 24 часа, изминали сме 2400 км и сме оставили зад гърба си първите четири щата. Доверието в мрежата от зарядни станции е толкова голямо, че изразходваме заряда на батерията все повече и пристигаме на колонката с двуцифрен остатъчен пробег, като освен на междувременно над 4000 зарядни станции на EA на 1000 места в страната, надежден партньор се оказва и EVGO. Нашето Porsche се чувства добре дори на зарядна станция от мрежата на GM. До Ню Йорк остават не повече от 2000 км, разходът се движи стабилно под 20 кВтч, а скоростта на пътуване е над 100 км/ч.

Първоначалният план предвиждаше 17 спирания за зареждане и резерва от 35 минути

Малко преди полувремето навигацията на Porsche се връща в играта. Сега автомобилът успява да измине останалата част от отсечката на равни етапи на зареждане и да кондиционира батерията навреме без ръчна намеса. Това, че междувременно успява да зарежда въпреки всичко само със 75 кВт вместо с възможните 300 кВт? Какво от това? Не може всичко винаги да е наред. Малко след като сменяме колонката, отново зарежда на високи обороти и за една чаша кафе по-късно батерията на Porsche отново е на 80 процента. Ние вече не го зареждаме догоре, а спираме, когато мощността на зареждане падне под 100, максимум 80 кВт. Всичко останало е загуба на време, а времето е кът при това пътешествие. Не успяваме дори да пробваме легендарния стек 72 унции в Биг Тексан в Амарило.

Не ме спирай сега… по време на пътешествието няма време за почивки, тъй като часовникът
тиктака

Караме, зареждаме, караме, зареждаме – със спиране за максимум 20 минути на всеки три-четири часа завършваме втората нощ и навлизаме в деня, навън преминаваме през Илинойс, Индиана и Охайо, и докато се усетим става все по-населено. Индианаполис, Кълъмбъс, Питсбърг, Източното крайбрежие наближава, вместо ферми, виждаме фабрики и някъде привечер на втория ден виждаме табела: Ню Йорк 135 мили. На финала сме, спътникът ми търси трескаво подходящия плейлист, нервно се вглежда в най-известния небостъргач на света и със залеза на слънцето в далечината пред нас се вижда Манхатън. Първо Били Джоел с New York State of Mind и след това – разбира се, – Франк Синатра ни съпровожда през тунела Холънд, следва бърза почетна обиколка на Таймс Скуеър и след 4568 километра, 46 часа, 52 минути и 57 часа в 21:28 ч. местно време (внимание, не забравайте три часа часова разлика) действително сме пред Red Ball Garage зад Медисън Скуеър Гардън, където участниците в рали „Кенънбол” традиционно стартират своите състезания.

Най-после на финала: Taycan влиза в Red Ball Garage, източната точка на отсечката на рали „Кенънбол”

Момчетата от паркинга са свидетелите на нашето геройство, един час по-късно, но няма значение – ние сме адски горди и ако човек се вгледа по-внимателно, ще види, че светлините на Taycan също светят малко по-силно в тази тъмна нощ. По-малко от 48 часа за отсечката от Лос Анджелис до Ню Йорк, законно, със 17 спирания за зареждане и средна скорост от 107 км/ч – независимо дали е рекорд или не, определено заслужава респект. С това паднахме доста под целта си от 48 часа, като доказахме пригодността за пътуване на дълги разстояния, а електрическата мобилност като цяло и специално на Taycan – поне по магистрали. И можеше дори да постигнем по-добър с половин час резултат, ако бяхме излезли по-бързо от Лос Анджелис, при зареждане бяхме се качвали по-бързо в автомобила и ако бяхме контролирали по-добре пикочните си мехури. Дали да не пробваме още веднъж? Това Porsche и без друго трябва да се върне обратно на Тихия океан – освен това зарядът в батерията ще стигне за първите 150 километра. Жалко само, че след това пътуване батерията на водача е силно изтощена и тук няма да помогне дори и най-бързата зарядна станция на света – а само много сън.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин