При това Alfa никога не е била марката на практичните чудеса на пространството. Човек купува Alfa, защото се е влюбил в нея. Така, както например Дъстин Хофман го прави през 1967 г. – в госпожа Робинсън, впоследствие в дъщерята на госпожа Робинсън, а накрая като че ли най-много в своята червена Alfa Romeo Spider, с която се движи бързо из Сан Франциско и чийто ауспух ръмжи в тунела. „Дадохме за филмовата продукция само колата, но не и пари“, казва Лоренцо, а и до днес това е най-добрата и най-изгодна имиджова кампания. Именно такъв Spider са получили през 2006 г. от Донатела, а това е една красива и тъжна история. „Подарък от Донатела Деци в памет на Масимо Деци“, пише на малка табелка на предното стъкло до лепенка с герба на град Мьонхенгладбах. Масимо е алфист до мозъка на костите си. След неговата смърт е трябвало непременно да бъде предаден на музея.


„Състоянието му не е перфектно – казва Лоренцо, – но сме го оставили така.“ Автомобилът е произведен през 1968 г., километражът показва 62 539 км, но може би отпред липсва една единица, защото е само петцифрен, целият е в драскотини и удари от камъчета, по седалките има патина, страничните части на седалките са скъсани. „В това състояние струва може би 60 000 лв., а ако беше перфектен, щеше да струва 100 000“, казва познавачът на Alfa. Все пак тук автомобилът е паркиран на топло и сухо, а сърцето на Масимо бие в Scudetto-то. А след това преминаваме покрай автомобили единични бройки като тази Giulia, преобразена през 1966 г. в кабриолет с четири врати, тъй като държавният президент Джузепе Сарагат не е трябвало да ходи пеша при посещението си в завода.


Както и покрай мечти като Alfa 164 Procar, преработена в края на 80-те в цивилна „бегачка“ от Формула 1 – всъщност мечта за серия за туристически автомобили със състезателна техника. Автомобилът е оборудван с 3,5-литров V10 двигател с 620 к.с. и действително е развивал максимална скорост от 329 км/ч. Ако си мечтаете за електромобил, вдигащ 100 км/ч за 2 секунди: не е нещо ново, справка Alfa.


Колекцията включва 286 автомобила, 180 други в две халета, като италианците са започнали да колекционират историята си още през 1956 г. Накрая Лоренцо ни показва два прототипа. Вече не се усмихва, а направо се смее: „Тази Giulia е тествана през 1959 г. в Югославия, тъй като там има малко на брой журналисти. А върху тази 1750 Berlina залепихме надпис Rover, за да ви объркаме.“ Е, какво можем да кажем? Объркани сме, защото се влюбихме в толкова много стари модели на Alfa…




















