Ако дамите търсят извора на вечната младост в спокойния начин на живот и в скъпата козметика, явно господата, които не искат да остаряват, трябва да започнат да се занимават с мотоциклетизъм. Доказват го днешните гости в редакцията на AUTO BILD България. „Тренирал съм и кик-бокс, и автомобилизъм… но мотокросът е най-мъжкият спорт“, убеден е Кольо Карастоянов-Мъглижкия (oтляво). Разговаряме с него и с Григор Царев, шампиона по мотокрос в клас МХ Open (за състезатели на възраст от 30 до 45 г.) за 2023 г. – двама пилоти с мотоциклети Gasgas, подкрепени от българското представителство на моторните масла Mabanol
На колко години започна да караш мотоциклет?
Григор Царев: Сравнително късно, започнах на 23-24 години. Е, качвал съм се и преди, но по-сериозно, когато вече исках да си купя мотоциклет, беше на тази възраст.
Кольо Карастоянов: За първи път усетих чувството да карам кросов мотоциклет (естествено, „Балкан“-че, бел.ред. – Кольо е роден през 1979) на 8 г. Едно време имаше зонални първенства, мотокросът беше много по-силен. На републиканско първенство се събираха по 250 участници.
Защо избра именно мотокроса, а не друга дисциплина в мотоциклетизма?
ГЦ: Мисля, че в голяма степен допринесе фактът, че живея в близост до гората – аз съм от село Железница, където често покрай нас минаваха мотори. Така започнах с ендуро, а впоследствие открих, че мотокросът е много по-интересен за мен. Затова реших така, не, че съм имал конкретно влечение към кросови или пистови машини, просто така се получи.
КК: Първо, защото я познавам много добре и ми беше много по-лесно да се върна след дългото прекъсване от седем години. Второто – защото по трасетата имам много добра компания като Григор Царев например, трето – защото в България с оглед на условията е най-лесно да тренираш мотокрос. Аз съм карал и на писта, но тук просто няма къде да караш. Имаш един „Серес“ на 200 км… Освен това мотокросът е най-бюджетният, най-красивият… абе… най-мъжкият спорт! Тренирал съм 10 г. кик-бокс, също муай тай… нямат нищо общо. Мотокросът е най-мъжкият спорт!
А запазва ли той хората по-млади?
КК: Запазва ги, вярвай ми – за една година свалих 10 килограма.
ГЦ: Ти не можеш да практикуваш спорта, ако не си във форма. Ако не си тренирал, никога не можеш да издържиш целия състезателен манш и рискуваш ужасно много, особено ако си бърз. Но 1-2-3 обиколки… и после рискуваш тежки падания. А травмите в мотокроса стават много бързо – и са много сериозни.
Кои са най-тежките травми, които сте имали?
КК: Аз имам счупен гръбнак през 2008, отделно 5-6 пъти комоцио, скъсани менискуси и на двете колена. 3-4 пъти съм си вадил дясното рамо, чупил съм ключица три пъти… нищо сериозно (смее се). 10 месеца си карах на хапчета, защото кракът ме боли постоянно заради възпален нерв. Няма да забравях как при счупването на гръбнака „ми изчезнаха краката“ за малко – не ги усещаш. Ти искаш да мръднеш, а те не мърдат – доста неприятно чувство. А след това гореща вълна – и се „върнаха“.
ГЦ: Аз такива травми като неговите нямам. Имам едни скъсани връзки на ключицата, но за сметка на това съм изпадал 3-4 пъти в комоцио, при много лоши падания, с много дълго „загасен ток и изключен телевизор“. Например в Казичене (Кольо да каже, той го видя отстрани), когато излетях с мотоциклета от пистата и се забих в метална рампа – или в Айтос… събуждаш се след някакви минути.
КК: В Казичене се удари в една рампа за скейтбордове, видях го как „изгаси тока“, свалих му очилата и каската, викнахме линейка… Следяхме какво се случва. После се оказа, че имал кръвоизлив в мозъка. Виждал съм много такива ситуации – в такива моменти трябва да лежиш, да чакаш да те качат на носилка… Имал съм много подобни случаи и в голяма степен съм се научил как се действа при тях.
Продължете на следващата страница
