ЛАЗ-360: защо първият нископодов автобус на СССР е с осем колела?

1809
2026

През 1968 г. в Констукторското бюро на Лвовския автомобилен завод (ЛАЗ) започва разработката на първия съветски нископодов автобус. В резултат на това е създаден много модерен за времето си прототип, при който разстоянието от пода до земята е само 360 мм, откъдето идва и неговото цифрово обозначение – ЛАЗ-360. За сравнение при ЛиАЗ-677 (произвеждан от Ликинския автобусен завод близо до Москва), който е един от най-масовите градски автобуси от онова време, същото разстояние е 880 мм отпред и 630 мм отзад.

ЛАЗ-360 е оборудван с популярния осемцилиндров двигател ЗиЛ-375, който е с работен обем 7 литра и генерира мощност от 180 конски сили. За постигането на предварително заложената височина на пода, карданът е премахнат и по тази причина автобусът е с предно задвижване. Въртящият момент се предава от експериментална тристепенна автоматична скоростна кутия към главините на колелата. Окачването е пневматично, като при задните колела е комбинирано с листови ресори. Задните гуми са единични, също както и предните.

Автобусът разполага с 33 седящи места, но може да побере общо до 135 души, като в задната част седалките са разположени една срещу друга, за да се освободи място за повече правостоящи пътници. Каросерията е монокок, което обяснява необичайната триъгълна форма на страничните прозорци. Широките двойни врати, които улесняват влизането и излизането, също привличат вниманието с модерната си форма и начин на отваряне.

Още по време на първите тестове обаче е установен сериозен недостатък. При пълно натоварване балансът на теглото се нарушава и при по-хлъзгава настилка предната движеща ос се оказва неспособна да намери сцепление дори по лек наклон.

Въз основа на резултатите от проведените изпитания, още през 1970 г. е изработен втори, още по-атрактивен прототип, обозначен като ЛАЗ-360Е, който вече е с осем колела, като първите четири са завиващи за подобряване на маневреността. Друга характеристика, която отличава този модел от предшественика му, е по-голямата дължина от 11 метра.

Вътрешното разпределение на обемите също е променено, и автобусът вече побира до 155 пътници. Всички седалки са разположени перпендикулярно на посоката на движение, както във вагоните на метрото. Използван е същият задвижващ агрегат ЗиЛ-375, разположен под кабината на водача, който е допълнен от мощен генератор ГЕТ-120 за захранване на мотор-редукторите на задните колела (на принципа на сцепление на дизеловите локомотиви). Колелата са с по-малък диаметър, за да не опират в арките на калниците при пълно натоварване, като за запазване на товароносимостта и надеждността са използвани двойни гуми на двата задни моста.

ЛАЗ-360 дори и днес изненадва със своята модерна концепция и атрактивния си дизайн, който е близък до този на съвременните градски автобуси. Това важи и за използваните технологии, конфигурацията на пътническото пространство и мекото окачване. Ограничените технологични възможности, недостигът на компоненти и недоразвитата електроника обаче възпрепятстват създаването дори и на предпроизводствена серия. В резултат на това до 90-те години, когато идеята за ниския под отново започва да става актуална, ЛАЗ все още продължава да произвежда остарелия модел 695, разработен през 60-те години на миналия век. Съдбата на прогресивните, изпреварили времето си автобуси ЛАЗ-360 и 360Е не е известна, но те най-вероятно са бракувани.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин