Кой се крие зад маската?

0306
2025

Ето какво написа AUTO BILD България преди 20 години

Невероятно, но факт – никой не можа да познае марката и модела на този нов автомобил със закрити емблеми и надписи! Натъкнахме се само на догадки…

По принцип германците се чувстват доста компетент­ни по отношение на автомо­билите и не се свенят да из­разяват категорично мнение. „Хелмут, я гледай! Това там не е ли новият Passat.“ Хел­мут бавно заобикаля задната част, след което замислено минава и отстрани. Очевидно изчаква, докато се отдалечим на достатъчно голямо разсто­яние, така че да не се изложи, докато си мърмори… Явно е, че е озадачен от автомобила, и не успява да го разпознае. Продължавайки да говори тихо под нос, Хелмут отмест­ва поглед от предните светли­ни с прозрачни стъкла и най-накрая се решава да съобщи на висок глас своето станови­ще по въпроса: „Хм… мисля, че става въпрос по-скоро за Toyota или Ford?“

Няма никакво съмнение, че след като облепихме гриж­ливо всички надписи и емб­леми на марката, новият ав­томобил се превърна в сери­озна загадка. Всеки може да опредеш, че дългият 4,80 м екземпляр е представител на модерния среден клас, но повечето хора така и не успяха да стигнат много по-далеч от констатацията, че става въпрос за конкурент на Passat най-вероятно с негермански произход… Коментарите на минувачите бяха изключител­но интересни и твърде пока­зателни за характера на скри­тия под маската на аноним­ността автомобил.

Интериорът има много семпъл вид, за да бъде част от автомобил от престижна марка

„Дизайнът изглежда ам­бициозен, съвсем по европей­ски“, отбелязва 19-годишният Андреас, който минава на­близо със съучениците си след училище. Торпедото на модела е доста издължено, а задният прозорец се спуска стръмно надолу, очертавайки формите на класически седан от типа, който постепенно излиза от мода в Германия. Вероятно това се дължи и на факта, че германците вече почти не носят официални шапки и не се нуждаят от мя­сто в автомобила, където да ги съхраняват. Преди време именно за тази цел се полз­ваше полицата под задното стъкло, но днес много по­търсени и полезни са многото малки отделения за съхра­няване на най-различни мо­дерни дреболии. Именно такъв е случаят при нашия „маскиран“ автомобил, който разполага с подходящо офор­мени и удобни за използване места за внушително количе­ство чашки за еднократна употреба, вестници и пазар­ски чанти. Поставките за на­питки, джобовете и пластма­совите закачалки изглеждат добре изпълнени, а солид­ността им се потвърждава и от факта, че нищо не потреп­ва, поскърцва и подрънква при движение по груба пави­рана настилка.

Но общото впечатление е, че фасонът на арматурно то табло е доста семпъл. „По това си личи, че става въпрос за автомобил, при който достъпната цена е сред основните приоритети, компетентно отбелязва Райнер, който работи като инженер в DaimleiChrysler. Личи липсата на финес и висококачествени материи.“

Донякъде Райнер има право – сивите пластмаси изглеждат евтино, хромираните дръжки на вратите са триви­ални, а облицованият с кожа волан е изключително хлъзгав. Като цяло в атмо­сферата има повече блясък, откожото „сухо вещество“ и на този фон цената за герман­ския пазар (22 990 евро) ни се струва твърде висока.

В същото време не може да се отрече, че серийното оборудване си го бива много. ABS, въздушни възглавници навсякъде, електронен „ангел-хранител“ ESP, активни опори за глава, бордови ком­пютър, климатична инстала­ция, централно заключване с дистанционно радиоуправление… На практика това из­черпва програмата максимум в този автомобилен клас, а цената на разполагащия със сравнимо оборудване Passat Trendline (150 к. с.) в Герма­ния е с 3285 евро по-висока.

Макар мощността му да е по-ниска, с право може да се отбележи, че най-големият коз на непознатия модел е неговият нов 2,4-литров бен­зинов агрегат със 162 к. с., плод на съвместна разработ­ка с Mercedes-Benz и Mitsubishi. В концерна-про­изводител на „маскирания“ автомобил наричат четирицилиндровия двигател „свето­вен мотор“, тъй като в бъде­ще той ще бъде използван и в много други модели, а гор­достта от новото творение е толкова голяма, че един ек­земпляр от бензиновия агре­гат е изложен на видно място в нарочна стъклена витрина…

Моторът работи забеле­жително тихо и започва да „моли за милост“ с по-висок тон едва когато мажо старо­модната четиристепенна ав­томатична предавателна ку­тия (предлага се срещу допла­щане) превключи на по-нис­ка предавка. Възможно е тази слабост да изчезне от само себе си след изминаване на по-голям пробег.

Искрено се надяваме по­добна положителна промяна в перспектива да отбележи и разходът на гориво… В края на теста, проведен на смесе­на отсечка, включваща второ­степенни пътища и магистра­ла, бордовият компютър по­казваше средна консумация от 12 л бензин 95Н на 100 км – немалка стойност, която освен това надвишава с цели 3 л обещаното от производи­теля. Признаваме, че доста настъпвахме педала на газта, но въпреки това има редица други модели, които се пред­ставят по-добре в това отношение – прекрасен пример в тази насока са версиите с ди­зелови агрегати. В конкрет­ния случай 2,0-литровият ди­зел (със 135 к. с. и серийно инсталиран филтър за твърди частици) ще се предлага от декември, а хората, които по една или друга причина не са засегнати от покачването на цените на суровия петрол, скоро (вероятно още от юни) ще бъдат зарадвани с мощен бензинов V6 с работен обем от 3,3 л.

Ходовата част демонстрира някои слабости при движение по автомагистрала

Седаньт преминава доста твърдо през вълнообразни неравности на пътя, а при движение по автомагистрала в тестовия автомобил започна­ха да се усещат и леки вибра­ции. Включените в комфорт­ния пакет оборудване (срещу доплащане) седалки с кожена тапицерия са удобни и за дълги пътувания, но същото не може да се каже за отопле­нието им, разполагащо с една-единствена степен.

Разбира се и Хелмут по­лучи възможност да опита удобството на сивите кожени седалки. Накрая обаче любо­питството му надделя и пръстите му нетърпеливо се подпъхнаха под лепенката, прикриваща надписа върху задния капак на автомобила. „Hyundai е! – обяви Хелмут своето откритие. – Доста до­бре са се справили…“

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин