Прави впечатление, че силно изразеното френско самочувствие на голяма част от канадците се проектира и в разнообразието от фирмени модели на техните автомобили, което личи от споменатите вече названия, като Rideau (плавателен канал, построен през 1832 г., който свързва Отава с Кингстън на езерото Онтарио), Frontenac (замък в центъра на град Квебек), Laurentian (планина в Онтарио, има и университет със същото име), Lucerne (град в Британска Колумбия), Richelieu (река в област Квебек), Parisienne (“парижанин”), Caravelle (така се нарича и един от спортните модели на Renault) и др.
Единственото изключение по отношение на запазената марка правят канадските версии на Chrysler. Те са лансирани с оригиналните си търговски названия, но също както и в посочените случаи се отличават на външен вид от оригиналите. Така например, представеният през 1957 г. Dodge Mayfair може лесно да се идентифицира, тъй като това всъщност е Plymouth с “присадена” физиономия на Dodge.
Преобладаващата част от изброените дотук автомобили се произвеждат до началото 60-те години. През 1965 г. между американските корпорации и канадските клонове е сключен договор за по-тясно техническо сътрудничество с оглед на максимално унифициране на моделите от двете страни на границата. Така разликите между оригиналите и техните канадски двойници стават все по-незначителни, докато накрая се стопяват напълно. Към края на 60-те години изчезват и характерните търговски названия с френски привкус, с което окончателно приключват проявите на канадски патриотизъм, поне що се отнася до автомобилите, произвеждани в страната.



















