– Какво е чувството да караш заедно с майка си, която те е запалила по този начин на живот?
– Щастлива съм, че получих възможността да споделя това с нея. Майка ми се присъедини към моето пътуване до Южна Африка. Беше много силно преживяване да покажа на човека, който някога ме е учил да карам, как съм се развила и как се е променил начинът ми на живот. Карахме една до друга по пътищата на Южна Африка, пиехме вино вечер и се срещахме с прекрасни хора.
-Сподели силен момент, останал в съзнанието ти?
– Едно от любимите ми места, на които съм отсядала, беше на къмпинг край езеро в Хокайдо, Северна Япония. Небето имаше повече звезди, отколкото можех да си представя, а чувството да отида сама на къмпинг в Япония беше супер готино. Друг фаворит ми е планинска къща в Швейцария – да се събудиш и да видиш върховете на планината, покрити със сняг. Вълшебно е.
– Защо избра Triumph за свой мотор и по-специално – Bonneville?
-За мен моторът, който карам, също трябва да ме вдъхновява – това прави пътуването още по-добро. Майка ми също винаги кара Triumph. По време на едно кратко пътешествие по Highway 1 в Калифорния, се влюбих в черен Triumph Bonneville от 2009 г. Беше ми удобен и изглеждаше страхотно. Обичам формите на модерната класика, това е „старата школа“, която много ми допада. Получаваш най-доброто от два свята – външният вид на класически мотор и модерна технология.

– Изпробвала си много модели?
– Ако трябва да избирам, бих казала Triumph Speed Twin и Triumph Street Scrambler. По един за всяко настроение. Speed Twin е като спортна версия на Bonneville със своя 1200-кубиков двигател, но все пак подходящ за пътувания. Street Scrambler е забавен за офроуд и е малко по-удобен за по-дълги пътувания. Аз съм малко ниска за Scrambler 1200, но ако имам късмет, ще си наема един от Triumph Motocycles в Скандинавия, за да го проуча през есента.
– Импровизираш ли често по време на пътуванията си или всичко е добре планирано?
– Понякога изпращам мотора си, друг път карам по целия път, а понякога наемам мотор от местоназначението. В началото влагах много повече време в планирането, отколкото днес. Колкото повече пътувам, толкова по-комфортно ми става и обичам да е спонтанно и да не обмислям предварително. По-скоро следя времето, дали ще е нужно да къмпингувам, дали страната, в която отивам има сервиз на Triumph и други.
– Как се справяш с багаж на мотора?
– Опитвам се да нося възможно най-малко багаж, защото винаги мога да си купя нови ръкавици, допълнителен пуловер или повече шампоан в чужбина, например. Що се отнася до дрехите – опаковам ги все едно отивам на 7-дневно пътуване, дори ако пътуването ще бъде по-дълго. Това, което ми трябва за 7 дни, става за всяко пътуване. Просто редувам дрехите.
– Без какво никога не тръгваш?
– Слушалки, телефон, който използвам и за GPS, заключване с аларма, термос за чай или кафе и куки, които да използвам като закачалки да суша мокри дрехи.
– Къде отсядаш най-често?
– Различно е. Отсядам на Couchsurfing (онлайн общност за пътуване, където предлагат безплатно подслон), хостели, хотели, при приятели, на палатка, във ферми, заслони (често срещан в Скандинавия), на лодка …зависи от бюджета ми и какво предлага ситуацията.
– Имате ли общност от мотористи като теб, с които обменяте съвети и идеи?
– Най-близката ми общност е Instagram (@ hanna.c.johansson). Социалните медии ме даряват с приятели по целия свят, които имат същите интереси като моите. Те ми дават страхотни съвети, а аз постоянно показвам пътуванията си и как протичат дните ми на две колела.
– За какво мечтаеш?
-В момента мечтая светът да оздравее отново. Липсва ми този свят, който опознавах през последните години. Мечтая за отворени граници, хората да ми махат с усмивки на лицето и отново имат отворен път пред себе си.
Продължете на следващата страница



















