КАКВО ПРАВИ ЧОВЕК, когато е решил да сътвори различен и шантав автомобил, но му липсват подходящите фарове: изпраща 93-годишния си помощник Дон в магазина да купи няколко купи за салата; всяка от тях струва по 6 долара.
Почти няма прави линии: снимка от периода на създаването на Surf Seeker
Рон Бери суче огромната си сива брада, усмихва се и след това пояснява: „Поставих акцент върху характерните елементи на Bulli. Всичко, което направих, бе да поработя над размерите.“ Купи за салата като фарове, 24-цолови джанти, радикално късо междуосие от 1,83 метра и крива като банан странична линия.
А след 17 месеца колата е готова: моделът Surf Seeker на Рон Бери. Преоборудван VW T1 Bulli, който в никакъв случай не изглежда като от комикс. Автомобилът е по-скоро творение на изкуството. Нещо като ирония спрямо една класика. Или няма спор: този микробус е банан.
Решение а ла Isetta: водачът и пътникът до него се качват през врата в предницата. Отвътре: обстановка като в ложа с мокет и бяла кожа
Рон Бери, на 70 години, е по-скоро спокоен тип. Когато е бил млад, е живеел на Западното крайбрежие. Изкарвал си парите с нещо, което е солидно и не зависи от кризите – боклукчийски камион. Рон инвестирал парите си в такъв камион. Започнал да печели. И се преместил на изток. Стигнал до Юта, където животът бил по-спокоен. Когато човек не се притеснява за изкарване на пари, разполага с много време. А когато имаш талант да създаваш, се забиваш в гаража и накрая излизаш с нещо абсолютно уникално…
„Изглежда като от комикс“, казвам на Рон Бери, преди да се качим и да направим една обиколка из Пайънийр Парк в Сейнт Джордж, Юта.
Хромирани 209 к.с.: Рон е монтирал двигател от T2 и е увеличил обема му до 2,3 литра
Обстановката е като в Дивия запад.
А той ми отвръща: „Казват ми го често. Признавам, че промяната е в тази посока. Но колите от анимационните филми „Cars“ имат усти и очи. Те са направени като хора. При мен не е така.“
Обикновено хората като него променят даден автомобил и го превръщат в уникат или единична бройка. Рон обаче е създал всичко наново. Е, добре, използвал е като база микробус T1 от 1965 г., но само защото е искал да запази оригиналните педали, управлението и осите. „Това е важно за автентичния характер.“ Рон махнал старата платформа и монтирал тръбна рама. Каросерията е създадена изцяло наново, като човекът сам я е оформил. Накрая все пак променил и предната ос от съображения, свързани с мястото, и монтирал независимо окачване.
Команден пулт: прозорците, задният капак и вратите се отварят електрически след натискане на бутон
„Има ли нещо от Volkswagen, което да е останало в автомобила ти?“, питам аз. Рон изброява: „Педалите, управлението, части от задното окачване и двигателят.“
Двигателят всъщност е сложна тема. Бери е бил дълго време част от Hot-Rod обществото на Лос Анджелис и астматичният оригинален двигател не го е задоволявал. Нуждаел се е от нещо с повече тяга. Обмислял е да монтира боксерен двигател на Subaru, но все пак останал верен на Volkswagen и имплантирал 2-литров боксерен агрегат от Т2 от 1971 г. Увеличил обема му на 2275 кубика и го оборудвал с компресор. Резултатът: 209 к.с.
„Заради късото междуосие трябва да внимавам при всяко потегляне, за да не се вдигнат предните колела.“ Като мярка Бери е монтирал електрически вадещи се помощни колела за задницата под формата на скейтбордове. Изцяло хромираната машина не звучи типично за боксера с въздушно охлаждане.
Движим се из околностите. Питам Рон: „Защо си го кръстил Surf Seeker? Все пак сме отдалечени на хиляди километри от водата и вълните.“
„Именно заради това. Аз обичам да сърфирам, когато съм на крайбрежието“, казва той и сочи към покрива, където е закрепен сърфът му. След това слизаме от микробуса по същия начин, по който сме се качили в него – през врата в предницата. „Идеята се роди от неволята. Заради огромните колела отстрани не остана място за врати, през които да се качвам. Така стигнах до решението а ла Isetta.“
Странни типове: Рон с приятеля си Майк (вляво) пред неговия „салон за красота“
Гаражът на Рон: Surf Seeker до Ford Roadster от 1929 година (синият) F-100 Pick-up от ‘56-а (жълтият)
Преди Surf Seeker Рон Бери е преоборудвал Ford Roadster от 1929 г. и пикап Ford F-100 от 1956 г. Общата бройка на преоборудваните от него автомобили е 50. Поръчкови работи. Любимецът му обаче си остава този микробус. Но той е непродаваем.
„Със сигурност си имал предложения, Рон.“
„Един ми даваше 1 милион долара. Все пак съм инвестирал 2000 работни часа и материал. Стойността на инвестицията е около четвърт милион долара.“
Но на Рон Бери не му се налага да продава нищо. Все пак си има своя камион за боклук.
