Печалната слава на Муамар Кадафи е добре известна, както по света, така и у нас. Името на диктатора се свързва с многобройни, предимно негативни асоциации, но както се оказва, има и някои доста нетипични области, в които той се опитва да разгърне своя талант, включително и по отношение на автомобилния дизайн.
Преди малко повече от четвърт век полковник Кадафи става не само инициатор за създаването на първия либийски автомобил, но има и съществен принос в проектирането на неговия дизайн, воден от амбициозната цел да създаде най-безопасното превозно средство в света. Прототипът е наречен „Сарукх ел-Джамахирия“ („Либийска ракета“), а първото му показване пред публика става по време на срещата на Организацията за африканско единство през 1999 г., организирана по случай 30-годишнината от либийската революция. В рамките на презентацията прес-аташето на Кадафи подчертава, че той е „прекарал дълги часове в размисъл как да опази човешкия живот по целия свят“.
„Ракетата“ е с дължина 5,5 м и ширина 1,8 м, а теглото ѝ е 1860 кг. Действащият образец е направен от италианската компания Tesco SpA срещу сумата от 2,85 милиона щатски долара, като италианците също потвърждават, че дизайнът му е базиран на идеи и предложения, дадени от самия полковник. Задвижването се осигурява от напречно разположен 3-литров двигател V6 с мощност 230 конски сили.
Твърди се е, че заострената предница е важен елемент от системите за безопасност, тъй като би трябвало да се отблъсне от всеки обект (или друго превозно средство) при челен удар. Останалите системи за безопасност включват въздушни възглавници за всички пътници, камери за улесняване на паркирането, гуми тип „run-flat“ (позволяващи движение при спадане на налягането), керамични спирачки и интелигентна ударопоглъщаща броня. Особено любопитство предизвиква така наречената „електронна защитна рамка“, спомената в пресинформацията, чиито структура и функция не са уточнени при представянето.
Кадафи е настоявал в процеса на производство да бъдат използвани възможно най-много материали с местен произход, включително текстил, кожа и дори мрамор. Обявени са и планове за изграждането на завод, който би трябвало да заработи в рамките на няколко години.
След представянето на автомобила обаче настъпва тишина. Тя продължава точно 10 години, и едва на 40-ия юбилей от революцията, отбелязан през 2009 година, е показана обновена версия на „Сарух ал-Джамахирия“. Тя изглежда до голяма степен по същия начин, макар че предната ѝ част е още по-заострена, а цветът вече е бял. До нея е изложен и оригиналният тъмнозелен екземпляр. От архива са извадени и старите прессъобщения, в които се съдържат същите описания на системите за безопасност. За пореден път е обявено и намерението за стартиране на серийно производство, като се предвижда първите екземпляри да бъдат готови преди края на същата година и да се продават на прогнозна цена от около 50.000 евро. Това така и не се случва, а след трагичната кончина на Кадафи през 2011 г. местонахождението на двата либийски автомобила е неизвестно. Имайки предвид, че повечето вещи, свързани с либийския диктатор, са унищожени, може да се предположи, че и прототипите на „Сарух ал-Джамахирия“ също са станали жертва на народното недоволство.
