Fiat 131 стана на 50

Fiat 131 е представен точно преди половин век, на 55-ото автомобилно изложение в Торино в края на октомври 1974 г. Предлага се с два основни двигателя с обем 1297 и 1585 куб.см, оборудвани с двукамерен карбуратор Weber 32 ADF, които са използвани за първи път при Fiat 124. Разпределителният вал вече се задвижва от назъбен синтетичен ремък, който работи по-безшумно от ангренажна верига, използвана масово до момента. Гамата включва три типа каросерии – купе, седан и комби в единадесет разновидности.

Нивата на оборудване са две. При базовата версия (Normale), автомобилът се отличава с наличието на два правоъгълни фара, колелата и тасовете са от Fiat 124, а вътрешното обзавеждане е максимално опростено. По-луксозният вариант Speciale (или просто S), се отличава с четири кръгли фара, специфична решетка, странични лайстни, хромирани рамки на прозорците и гумени вложки в бронята. На таблото са добавени различни инструменти с тройни квадратни циферблати, а воланът е регулируем. Предлагат се и някои опции като климатик, оборотомер, диференциал с повишено вътрешно триене и декоративен винилов покрив.

Fiat 131 е по-голям и по-тежък от своя предшественик Fiat 124, като в структурата на каросерията му са внедрени някои от най-съвременните за онази епоха системи за безопасност. Купето се отличава с голяма здравина благодарение на трите хоризонтални и трите вертикални пояса от профилирана ламарина, които го обхващат от всички. Двигателният отсек и багажникът са по-податливи на деформация, като пространството пред двигателя е достатъчно голямо, за да поеме значителна част от енергията на удара при челен удар. Усилващата греда, която увеличава здравината на задната част на купето, преминава не както обикновено над резервоара, а под него. По този начин го предпазва от деформация и възпламеняване при удар отзад. Кормилната колона е с две карданни съчленения.

За повишаване на пасивната безопасност е въведена серво-спирачна уредба с два независими хидравлични магистрални кръга и ограничител на налягането към задните колела, за да се избегне блокирането им при рязко спиране. Направени са и някои изменения в окачването.

За разлика от предходните модели, тук са положени специални грижи за предпазване на автомобила от корозия. Преди боядисването каросериите се фосфатизират, след това чрез електрофореза се нанася слой боя на поливинилхлорид на основа и едва тогава се извършва самото боядисване. Затворените профили предварително се обработват със защитни препарати против корозия.

Предното окачване е независимо и максимално опростено, тип МакФерсън, а при задното е запазена добре познатата конфигурация от предишния модел с цяла задна ос и спирални пружини. В резултат от направените промени в окачването пътуването е по-комфортно и стабилността на автомобила е подобрена, особено при влажно време. За удобното пътуване допринасят и добре оформените предни и задни седалки. Въпреки големия багажен обем има известни ограничения по отношение на товароносимостта, които идват не от липсата на място, а от допустимото максимално натоварване от 400 кг. Тоест, ако в автомобила пътуват 5 човека със средно тегло, за багаж остават не повече от 50 кг.