Последната и най-рядко срещана разновидност на Wartburg 311, обозначена като 312, дебютира на юбилейния панаир в Лайпциг през 1965 г. Най-интересният вариант в цялата гама е спортното купе 312-300, известно и като Wartburg 1000 HT (тоест Hardtop). В процеса на неговата разработка е възложено на каросерийната фабрика в Дрезден за много кратки срокове да направи някои стилистични модификации, които да бъдат въведени и при серийното изпълнение. Там е създаден модерен според тогавашните тенденции твърд покрив, който може да се демонтира. Благодарение на гладката си повърхност, той позволява поставянето на значително по-големи стъкла, което осигурява по-добра видимост, отколкото при седана. Формата и функцията на този изцяло нов елемент са адмирирани от източногерманските автомобилни специалисти, но според тях той трудно се вписва към архаичния заоблен контур на каросерията.
В опит за постигане на известен баланс заводските дизайнери проектират изцяло нов по-дълъг преден капак от Дуропласт (синтетичният материал, използван и при каросерията на Trabant), който е с по-равна повърхност. Той се съчетава добре и с изцяло новата радиаторна решетка, направена от полиестерна смола и подсилена със стъклени влакна. Тази стилистична промяна създава усещането за наличието на по-мощен двигател, което за съжаление не е така. В предната част остават и някои импровизирани елементи като двата малки отвора отстрани на радиаторната решетка, които са част от стария дизайн. Отделен е въпросът, че рестилизираната предница увеличава и коефициента на аеродинамично съпротивление, в резултат на което спортното купе е по-бавно от базовия седан с четири врати – нещо, което няма аналог в автомобилната история.
В техническо отношение новият Wartburg се отличава с модернизирана ходова част, ново окачване с пружини на четирите колела, както и с подобрен двигател с малко по-голям работен обем, които са аналогични с тези на изцяло новия Wartburg 353. Новите 13-цолови джанти (също взети от 353) изглеждат прекалено малки спрямо големите арки на предните колела, което е още един недостатък на екстериора. С премахването на твърдия покрив обаче автомобилът придобива сравнително хармоничен вид.
Индивидуалните предни седалки са допълнително подплатени с пяна и тапицирани с имитация на кожа, като осигуряват добра опора за гърба и бедрата. Задните седалки, които се сгъват, и страничните панели също са покрити с имитация на кожа. Интересното е, че задните странични прозорци на твърдия покрив могат да се отварят. Дизайнът на обновеното арматурно табло не е убедителен, а гумените подложки в горната и долната част изглеждат донякъде примитивни, въпреки че допринасят за безопасността. Този междинен модел на Wartburg се отличава и със сравнително ниско качество на изработката. При някои екземпляри са откачени кабелите за отопление, крушките на арматурното табло понякога се оказват дефектни, скоростомерът е повърхностно затегнат, а вратите и панелите на каросерията скърцат.
През втората половина на 60-те години цената на Wartburg 1000 HT е около 20 000 източногермански марки, което го нарежда сред най-скъпите автомобили на местния пазар. Между 1965 и 1967 г. от него са направени само 541 бройки и по тази причина днес е особено търсен от колекционерите.
