Пол Джеймсън създава необичайни автомобили. Когато го питат защо, той отговаря: „Защо не?“. Първото му творение е завършено още през 1973 г., когато той инсталира 26,9-литров авиационен двигател Rolls Royce Meteor V12 от 600 к.с. в автомобил, адаптиран към неговите внушителни размери. Каросерията се състои от купе на Ford Capri с преден капак на Rolls-Royce. Впоследствие той го продава на най-големия британски специалист по автоматични трансмисия от онова време, Джон Дод, защото той е единственият, който може да го оборудва с надеждна скоростна кутия.

Дод успява да узакони звяра (The Beast) за движение, но за съжаление след пожар в Швеция колата е унищожена, и нищо от нея не може да бъде възстановено. Много преди този тъжен ден обаче Пол Джеймсън вече е започнал да мисли за друг проект. Той е разочарован от потенциала на първия Beast и затова решава да създаде един истински звяр. Всичко започва с избора на двигател, който в конкретния случай е Rolls-Royce Merlin, вграждан в изтребителите Spitfire и Mustang по време на Втората световна война. Както при първата версия, така и тук, Пол използва алуминиеви секционни тръби за конструкцията на шасито. Подът е изработен от стоманени плоскости и е сглобен с около 3500 нита, а напълно завършената шестколесна ходова част без каросерията тежи 2 тона. Автомобилът е с дължина 5,66 метра, като двигателят е разположен в центъра на шасито, така че разпределението на теглото е почти 50/50. Към всяка от двете задни оси е монтирана по една скоростна кутия Hydramatic. Спирачките са от Range Rover, а джантите са Wolfrace с гуми Dunlop.

Двата радиатора, които са разположени в задната част, идват от камион Ford, като всеки от тях е оборудван с голям вентилатор Kenlowe. 24-волтовата електроинсталация се захранва от два големи акумулатора, монтирани над задното окачване. Изработените от тежка сплав резервоари побират общо 189 литра 100-октанов бензин и 37 литра масло!
12-цилиндровият двигател с 48 клапана, задвижвани от два разпределителни вала, е оборудван с каскадно турбопълнене и два електрически стартера Rotax. Всеки от 12-те цилиндъра има по две свещи (задължително за авиацията). Максималната скорост е почти 300 км/ч.

През 1976 г., когато цялата ходова част е завършена и изпробвана, Пол организира конкурс за дизайн на каросерията, чиито условия са публикувани в някои специализирани издания. Победител е Хари Смит, който предлага оригинално оформление в комбинация с готови компоненти от други автомобили като Volkswagen, Vauxhall, Ford Transit и Jaguar XJ6. Автомобилът е напълно завършен през 1977 г. и за времето си е определен като най-мощния в света.