Кабрио версията на Renault 16 (Проект 115) е разработена паралелно с него още в началото на 60-те години, но проектът е спрян поради липса на средства. Дали това е пропусната възможност или подобен вариант просто е бил обречен на провал още от самото начало? Идеята за подобна версия на Renault 16 изглежда в противоречие с визията на главния изпълнителен директор Пиер Драйфус, който казва: „Трябва да правим нещата по различен начин. Автомобилите вече не трябва да са само с четири места и багажник. Трябва да се разглеждат като обем.“
В това отношение Renault 16 – с голямата си задна врата, пет места и много функционален интериор – е огромен успех, полагайки основите за бъдещето на Renault в сегмента на семейните автомобили. Произведени са около 1,85 милиона бройки в специално построения за целта модерен завод в Нормандия, като през 1966 г. R16 печели престижното отличие „Автомобил на годината“ в Европа и дава началото на версията TS (Tourisme Sportif) – предшественик на съвременния хот-хеч.
Ключът към успеха на R16 е неговата гъвкавост, като интериорът е достатъчно адаптивен, за да предложи шест различни варианта на разположение на седалките и може да се трансформира от хечбек в комби и всичко между тях. Този семеен автомобил е огромен скок във фирмената философия на Renault и голямо лично признание за Драйфус и неговия безпогрешен визионерски усет. Основен принос за този успех имат и шеф-дизайнерът Гастон Жуше, както и главният инженер Ив Жорж, които успяват да създадат неконвенционален и новаторски автомобил. Ето защо и идеята за лансиране на купе-кабриолет, базиран на Renault 16, още тогава изглежда по-скоро като екзотична фантасмагория. Според изследователите на историята на Renault, серийното производство на купето е било отхвърлено „поради недостатъчна рентабилност“, както и поради високата производствена цена за изграждане на версия с толкова много различни части на каросерията.
От запазените до днес снимки се вижда, че Renault 16 Coupe Cabriolet е интересен, но не достатъчно атрактивен. Прекалено разпознаваемата предна част, напълно идентична с тази на хечбека, влиза в противоречие с цялостната форма, липсват ѝ характерните външни белези на спортния имидж. И като се има предвид фактът, че почти цялата каросерия от предните колони назад е съвсем различна, едва ли е изненадващо, че е проектът е отхвърлен поради високата си себестойност. Макар че като цяло автомобилът е елегантен за времето си, дизайнът му не се откроява с нищо особено, а задницата, при която са запазени малките отвори на калниците, от своя страна изглежда прекалено безобидна за подобна категория.
Може би най-интересната идея от техническа гледна точка е твърдият покрив, който може автоматично да се прибира под задния капак. Подобно, сравнително сложно инженерно решение е патентовано и приложено на практика за първи път във Франция още в началото на 30-те години, макар и инцидентно. Тази идея е възродена в серийното автомобилостроене след повече от шест десетилетия в модели като SLK на Mercedes-Benz и купе-кабриолет версиите на Peugeot 206 и Renault Megane, както и съответните им наследници. Дали купе-кабриолетът Renault 16 с автоматично прибиращ се твърд покрив е пропусната възможност или избегнат куршум, е трудно да се каже от сегашна гледна точка. Но едно е сигурно – стилът му е позициониран прекалено близо до този на семейния хечбек и е доста далеч от имиджа на класическите спортни купета.
