През 1955 г. животът в Германия се движи в нормален ритъм и икономическите трудности от първото следвоенно десетилетие вече са в историята. Все по-удобните начини за придвижване и мечтата да се шофира през бързо модернизиращата се Федерална република със собствена кола, завладяват цялата нация. Много от хората, които търсят икономичен и евтин автомобил са приятно изненадани от фирмата BMW, която през същата година започва производството на Isetta. Това е нетипично за фирмения имидж яйцевидно подобие на миниатюрно превозно средство, задвижвано от заден двигател с мощност 12 к.с., което достига доста добра за размерите си максимална скорост от 85 км/ч. Двуместното „мотокупе“ има само една врата пред пътника и водача, която се отваря напред, а разстоянието между задните колела е наполовина по-малко от това на предните. Няма друго BMW, което да изпъква с толкова самобитна привлекателност.

Водачът сменя предавките с помощта на малък скоростен лост, монтиран на пода, разположен от лявата му страна, което напомня за системата, използвана от състезателните автомобили от Формула 1 по онова време. Пазарната цена от едва 2550 германски марки е доста приемлива за германските работници, чиято средна месечна заплата е около 360 марки.
Всъщност родното място на Isetta е Италия. По време на автомобилното изложение в Женева през 1954 г., когато първообразът на този миниатюрен автомобил е изложен от италианската фирма Iso, той привлича вниманието на един от дилърите на BMW, и съвсем скоро след това германският производител придобива лиценза за производството на Isetta в Мюнхен. Там колата е оборудвана с нов задвижващ агрегат от едноцилиндров мотоциклет BMW, а оригиналната каросерия е частично преработена.

BMW Isetta се радва на голяма популярност и се продава на много места по света, а сред нейните почитатели са дори и такива култови фигури на световния шоубизнес, като Елвис Пресли. С течение на времето продажбите се увеличават прогресивно, въпреки негативните пророчества, и през 1956 г. BMW добавя нови модели към гамата. Освен 250-кубиковия вариант започва да се предлага и по-мощен с двигател с обем 300 куб. см и мощност 13 конски сили. Включени са и редица екстри, в това число десен волан за съответния пазар, мек покрив и подвижна товарна платформа с полезен товар от 200 кг, в комплект с подсилено окачване.

Най-успешната година за модела е 1957-а, когато са продадени почти 40 000 екземпляра. Междувременно BMW започва производството на дългата версия 600, оборудвана с двуцилиндров „боксер“ и допълнителна странична врата. Този четириместен вариант обаче се произвежда само до 1959 г., когато е заменен от значително по-модерния BMW 700 със самоносеща каросерия.
Последната от общо 161 728 произведени бройки слиза от поточната линия през 1962 г.


















