В края на 70-те години „Чавдар“ за първи път се изправя в пряка конкуренция с елитни европейски производители на територията на капиталистическия пазар. Тази рядка възможност идва благодарение на конкурс, организиран от общината на град Атина за доставката на голямо количество модерни градски автобуси. Тъй като по същото време „Чавдар“ не разполага с достатъчно конкурентен модел, от страна на Държавно стопанско обединение „Балканкар“ (към което по същото време принадлежи и завода в Ботевград) е взето решение за създаването на изцяло нов автобус, като за целта е мобилизиран огромен финансов, инженерен и творчески ресурс. Така се ражда „Чавдар“ В 13-20, чийто модерен дизайн е дело на инж. Петко Мишев.
Първоначално автобусът е наречен 11 Г6, като естествено продължение на наложената по това време заводска номерация (в годишните отчети на завода той периодично се среща с това обозначение чак до края на производството си). Той е създаден от екип на Базата за техническо развитие и внедряване при КА „Чавдар“ Ботевград под ръководството на инж. Златю Златев и коренно се различава от произвежданите дотогава български автобуси.

Двигателят е 6-цилиндров, дизелов със сферична горивна камера в буталото (М-процес). Цилиндрите са разположени хоризонтално, в един ред, така че двигателят се вмества под пода на автобуса между предния и задния мост.
Максималната му мощност е 141 кВт (192 к.с.) при 2100 об/мин, а максималният му въртящ момент – 686 Нм (71 кгм) при 1300 об/мин. Трансмисията е механична – сух еднодисков съединител с хидравлично задвижване, 4-степенна предавателна кутия с напълно синхронизирани предавки и дистанционно управление. Задният мост е цяла греда с единично главно предаване, диференциал и планетарни редуктори, вградени в главините на колелата.
Въпреки че пълната маса на автобуса е 16 тона, предният му мост е с независимо окачване като при леките автомобили, и се състои от асиметрични триъгълни люлеещи се рамена. Окачването при двата моста е на пневматични цилиндрични балони, хидравлични амортисьори и реактивни щанги. То дава възможност автоматично да се поддържа винаги една и съща височина на пода на автобуса над пътното платно, независимо от натоварването му, а стъпалата за слизане и качване да са на равнището на бордюра. Пневматичното окачване е с нелинейна характеристика – при празен автобус то е меко, а при пълно натоварване става твърдо.

Кормилният механизъм е със сервоусилвател. Спирачната уредба е двукръгова, хидропневматична за предния мост и пневматична за задния. Освен това автобусът има аварийна пневматична спирачка с енергоакумулиращи спирачни цилиндри и моторна спирачка-забавител с електропневматично задействане.
Каросерията е самоносеща и разполага със 110 места, от които 24 седящи. Площта на предното и задното стъкло е над 5 квадратни метра, а перата на стъклочистачките са дълги около 1 метър.
„Чавдар“ В 13-20 се произвежда от 1981 до 1991 година, като за този период се продава с голям успех и в чужбина. Най-голямата партида от 200 екземпляра е експортирана в Гърция.


















