Защо на Луната няма полза от каучука и защо за луноходите е по-удачно да се движат върху колела от метал? Разберете от тази публикация!
Спици за велосипед? Не, няма майтап – първият луноход не е използвал гуми, обути на алуминиеви джанти, а осем колела, направени изцяло от метал – със спици, които приличат на тези на велосипед. В случая става въпрос за Луноход 1, който Съветският съюз докарва на Луната през 1970 г.
Спиците се оказват достатъчно яки, защото гравитацията на Луната е само около една шеста от тази на Земята. Така подвижният апарат, който на нашата планета се „разписва“ върху кантарите със 756 килограма, на Луната тежи само около 126, което означава, че всяко колело има статично натоварване под 16 килограма.
Всяко от осемте колела е задвижвано от електродвигател в главината, разполага с отделна спирачка и окачване. По външния радиус на колелата са наредени лопатки, чиято конструкция наподобява гевгир. По-нататък ще ви разкрием защо това решение не се е оказало удачно.
Луноход 1 е паркиран на Луната още от 1971 г. През 2025 г. Bridgestone разработва колела и гуми за лунохода 24U CubeRover на Astrobotic. Те отново са оборудвани с метални спици, но гъвкави. Отвън на колелото няма затворена повърхност като при обикновена гума, а 36 правоъгълни елемента. Това позволява на колелата да се адаптират към неравни повърхности. Офроуд маниаците познават добре този трик: изпускате въздуха – и тогава сцеплението на пясък става много по-добро.
Но какъв е смисълът от всички тези разработки? Защо на Луната или Марс не можем да използваме просто стандартни гуми за офроуд?
Повърхностите на Луната и Марс се състоят предимно от рохкави скали и пясък, наречен реголит. Или прах, ако можем да го наречем така. За разлика от земния прах, лунният е изключително фин, натрупва се и в най-малките процепи и има абразивно действие – освен това е електростатичен, което е още по-лошо.
Любопитното е, че докато aвтомобилът е на Луната или Марс, гумите не потъват толкова много, колкото на Земята – заради по-слабата гравитация и тъй като реголитът (т.е. боклукът) издържа доста на статични натоварвания. Въпреки това, докато автомобилът се движи и лайстните или „ушите“ на колелото се вкопават в свободния реголит, гумите потъват по-дълбоко. Ако искате да предотвратите това, трябва да използвате колкото се може по-гладък профил.
Друг проблем, поради който наличните в търговската мрежа на Земята гуми не са подходящи, са температурите: през нощта те падат до -156 градуса по Целзий, докато през деня „излитат“ до +121. Обикновена – дори всесезонна, гума от нашата планета не би могла да издържи на такива температурни амплитуди –изобщо не говорим за пневматични гуми, атмосфери и спад в налягането.
Първоначално Goodyear доставя на NASA гуми, направени от специална смес, подобна на каучук, и напомпани с азот, за специална лунна количка, но този тип техника не успява да се наложи.
Присъединете се към нас на кратко пътешествие до Луната, Марс – и през историята на космическата гума!
Първото сухопътно превозно средство в космоса трябва да стане съветският Луноход през 1969 г. Но ракетата, която го транспортира, експлодира 51 секунди след изстрелването си.
През 1970 г. СССР прави втори опит, този път – успешен (вижте по-горе): Луноход 1 (кръстен е така – въпреки че реално става въпрос за втория) покорява чуждата планета. Този автомобил става първият не само на Луната, но се превръща и в първото превозно средство, което се е движило по астрономически обект, различен от Земята.
Автомобилната нация САЩ не можеше да си позволи да остане по-назад. През 1971 г. мисията Аполо 15 на NASA отвежда на Луната първия Lunar Roving Vehicle (LRV), създаден от Boeing и познат с прякора си moon buggy. Това става първият известен електромобил в САЩ след Detroit Electric на баба Дък.
Георг фон Тизенхаузен от Хамбург е считан за духовен баща на Lunar Rover. Автомобилът е конструиран под ръководството на инженер Ференц Павлиц – с гуми от телена мрежа, или по-точно: с мрежа от поцинковани струни за пиано. От външната им страна са занитени титаниеви ленти с форма на стрела, които не позволяват на „гумите“ от сито да потъват прекалено дълбоко във финия пясък, докато от вътрешната страна солиден пръстен ги предпазва от прекомерно изкривяване. Но какво усещане създава това при шофиране? „Луноходът се държи като нещо средно между кон за обяздване и лодка в бурно море“, съобщава астронавтът Джеймс Ъруин по радиото от Луната до Хюстън през 1971 г.
Феновете на конспирацията веднага ще възразят: „Кацания на Луната никога не са се осъществявали!“ – и използват за аргумент размазаните снимки от мисията Аполо 15. „ЗАЩО НЯМА СЛЕДИ ОТ ГУМИТЕ? ПОМИСЛЕТЕ ЗА ТОВА!“
А защо трябва да има? – питаме ние. По гумите на Lunar Rover няма почти никакъв грайфер, те са гладки (вижте снимките), а прахът минава през металната мрежа като през сито. Освен това луноходът тежи около 210 килограма на Земята, но на Луната (където гравитацията е шест пъти по-ниска) – само около 35 килограма. Ето защо би било логично следи от гуми да няма – но в действителност такива могат да бъдат забелязани, но на оригиналните кадри, не на разни изрязани черно-бели копия.
По време на мисията Аполо 17 през 1972 г. астронавтът Юджийн „Джийн“ Сърнан случайно откъсва калник от третия луноход LRV 3, докато обикаля около превозното средство по време на гостуването си на Луната. Заради това гумата вдига толкова много прах, че целият автомобил бива обвит в облак от нея. Мъжете се опитват да закрепят падналата част към превозното средство с помощта на тиксо, но то не залепва заради праха.
Малко след това, през 1973 г., СССР изстрелва втората си кола на Луната – Луноход 2. Той се явява на практика фейслифт на своя предшественик – и технологията, използвана за гумите, е същата.
Дълго време никой не отваряше темата за гумите на Луната – защото вече никой не иска да изпраща автомобили на Луната (с изключение на глупавия шофьор отпред в задръстването или този, който ни „притиска“ на магистралата). Но през 1996 г. превозното средство Sojourne на NASA кацва на Марс!
