До началото на цялостната си реконструкция в средата на 30-те години, принципите на работа в московския автомобилен завод ЗИС (наследник на АМО) са доста архаични. На една смяна почти изцяло на ръка се произвеждат по 200 камиона, по чертежи на американския Autocar, докато предходният модел АМО Ф-15 е копие на Fiat.
В периода на модернизацията е създадено и експериментално конструкторско бюро, в което първоначално работят само петима души – Володя Кременецкий – началник, инж. Анатолий Пухалин, Виктор Пулманов, един техник и една чертожничка. По същото време Анатолий Пухалин завършва вечерния факултет на МАДИ (Московски авто-транспортен институт) и избира, като тема на своята дипломна работа разработката на спортен автомобил. Експерименталното бюро с голям ентусиазъм започва работа по този проект през свободното си време и напълно безвъзмездно. Цялостната компановка на автомобила е дело на Пухалин, Кременецкий проектира задния мост (първият в СССР заден мост с хипоидна предавка), а Пулманов прави някои подобрения на двигателя, като успява да постигне чувствително повишаване на мощността с увеличаване на оборотите, степента на сгъстяване, фазите на газоразпределение и по-интензивен режим на впръскване. Скоро след това в конструкторския отдел постъпва на работа младият дизайнер Валентин Ростков, който проектира ефектния екстериор на автомобила.
Въпреки силно резервираното отношение към този проект, демонстрирано от страна на ръководството, той в крайна сметка е подкрепен, като подходящ подарък от името на завода по случай 20-годишнината от създаването на Ленинския комсомол.
Скоро след окончателното завършване на автомобила под личното ръководство на тогавашния директор на ЗИС Иван Лихачов, той е закаран до Съюзния дом, в чиято странична стена няколко войници пробиват голяма дупка и го качват на ръце до фоайето на втория етаж. Там той е сложен на специален постамент, като нагледна демонстрация на заводските успехи пред изумените погледи на делегатите на ХХVІІ-та Московска партийна конференция. Сталин, Каганович и останалите висши функционери са заинтригувани, но създателите на автомобила не получават нищо за своя труд, дори и обещаните от ръководството конструкторски значки.
По време на изпитанията ЗИС Спорт успява да достигне максимална скорост от 161,7 км/ч, но има реален потенциал да надхвърли първоначално заплануваните 180 км/ч. По същото време обаче Лихачов става министър на автомобилната промишленост и новото ръководство на завода преустановява всички по-нататъшни тестове. Скоро след това уникалният автомобил изчезва безследно и следите му безвъзвратно потъват в историята.
