2018
Материалът е публикуван в AUTO BILD Бългаия през 2006 г.
Това установих, докато я тествах. Е, навигаторът ми се подхилква и се забавлява искрено, и всъщност има право. Бях се сгънал на две зад малкия волан. Да не говорим как само се потя зад нямащото вентилация арматурно табло! Като си помисля и колко „дълго“ продължи първото ни тест-пътуване със Zastava 101 Skala…
Истината е следната: не успях да измина дори и 5 метра и колата изгасна. Кратко придърпване и край. Господинът, който седи до мен с цел да се погрижи да върна автомобила невредим, се навежда, бърка отдолу под волана и дърпа едно малко лостче – това е смукачът. За нищо на света нямаше да се досетя, че в днешно време е възможно при нов автомобил да има подобно нещо. Въпреки че определението „нов автомобил“ в този случай звучи малко странно. Всъщност Skala-тa, в която седим, представлява един Fiat 128. Кола, появила се на пазара за първи път през 1969 г. и спряна от производство през 1980 заради наследника си Ritmo и продавана в Германия до 1982 г. Общият брой на продадените автомобили Fiat 128 в Германия е 306 444. Първите модели, ако в момента не представляват купчина ръждясало желязо, се движат из Германия с регистрационни номера с буквата Н. Но и още нещо, което едва ли знаете – тези олдтаймери можеха да се купят като чисто нови автомобили от завода под името Zastava в Сърбия до 2008 г. 101 Skala е името на версията с еднообемна задница, която се произвежда от 150-годишния концерн Zastava (означава „знаме“) в Крагуевац, на 140 км южно от Белград. Съществува и още по-близък до оригинала вариант с двуобемна задница с името 128 Skala, който обаче е предназначен само за експорт и се монтира в Египет.
Работници монтират двигателя на 101 Skala. Повечето работи се извършват на ръка.
От 1971 г. Zastava е произвела повече от 1 милион автомобила, в отделни периоди от време и под известното в Германия име Yugo. „От години се опитване да извадим модела от програмата ни, но хората искат да го купуват, и днес всяка втора кола е Skala“, казва шефът на отдел „Продажби“ Владета Костич. В Сърбия автомобилът е струвал 270 000 динара, около 3200 евро.
Поглед в монтажното хале на Zastava – чувствате се като на пътешествие назад във времето, когато машини те са били рядкост и почти всичко се е правило на ръка. Това може да се види най-добре при монтажа на тапицерията на покрива – върху яркочервената Skala, излизаща току-що от конвейера, има голяма бака с лепило. После се приближават двама души, намазват с четка лепилото върху вътрешната страна на покрива, разгъват фолио и го притискат отвътре към ламарината. След това се появява още един колега с обикновена ножица, отрязва фолиото по краищата, притиска го още веднъж и готово.
В купето доминират пластмаса и синята тапицерия на седалките. Най-важното обаче показва тахометърът: новият стар автомобил започва от 30 км.
Естествено, че всеки западноевропеец може да се присмива на подобни производствени методи. Но не може да не признаем факта, че е истинско чудо, че Zastava все още произвежда автомобили. „Вследствие на разпадането на Югославия загубихме голяма част от доставчиците и клиентите си“, казва шефката на маркетинга Снежана Анджелкович. С международните санкции вследствие на конфликта в Косово производството почти се срива, а по време на въздушните атаки на НАТО в Сърбия през 1999 г. заводът в Крагуевац многократно е улучван от ракети. Освен това трябва да се знае, че в основания през 1853 г. като фабрика за оръдия промишлен концерн са се произвеждали и оръжия. „Три месеца след бомбардировките произведохме oтнoвo първите коли“, обяснява Снежана Анджелкович.
Съществува едно понятие, което тук можеш да чуеш от всички, нещо като заклинание. Казва се „стратегически партньор“ и представлява най-голямата надежда за всички хора в Zastava.
„Целта ни е коопериране с други производители и извършване на монтажа на западноевропейска кола“, казва шефът на отдел „Продажби“ Костич. Всичко се пази още в тайна и не е сигурно, нo естествено хората в Zastava си мислят най-вече за Fiat. Все пак двата концерна са сключили първия лицензен договор още през 1954 г. През определени периоди от време от Fiat дори са обмисляли преместване на производството на 128 при Zastava. План, от който обаче италианският автомобилен концерн се отказва най-вече заради лошото качество на изработка.
Спартанско: арматурното табло е оборудвано само с най-необходимите функции, лостчетата на волана изглеждат доста чупливи
Дори и днес много неща при Zastava 101 Skala изглеждат малко странно, например невероятно силно бръмчащият двигател. Изключително трудният за въртене от свикнали със сервоуправление шофьори волан. Много тънките лостове на кормилната колона. Прекалено многото светлосива пластмаса във вътрешното пространство. Вратите, които трябва да затръшвате с пълна сила, за да се затворят. Но… какво пък толкова. Все ще се примирите с това-онова – все пак става дума за току-що произведен чисто нов олдтаймер…
