Wartburg на рали Монте Карло? Това звучи като шега, но в действителност е значим фрагмент от миналото на легендарната източногерманска марка, която точно преди 35 години стана част от историята.
В онази епоха участието в западни състезания като Монте Карло е ключово за имиджа на Wartburg, който може да демонстрира надеждността на източногерманската техника в съревнование със световната конкуренция. Освен това през 50-те и 60-те години двутактовите автомобили, които участват в престижната европейска надпревара, не са нещо необичайно, а някои от тях – в лицето на Saab, дори успяват да завоюват запомнящи се победи с широк международен отзвук. Ето защо и появата на Wartburg на рали Монте Карло е нещо съвсем естествено. Първото му участие е още през 1959 година, когато екипажите на Ото – Ханф и Йегер – Мьолер се класират на 165 и 168 място. През 1966 г. на рали Монте Карло отново се появява един Wartburg 311 на гръцкия екипаж Анагносту и Морфи, който обаче не успява да завърши.
Истинската инвазия започва по време на 36-то издание на ралито през януари 1967 година с новия модел 353, чийто пазарен дебют е само няколко месеца по-рано. С него се състезават екипажите Ото – Штрехлоф и Рютингер – Кулмбахер, които завършват съответно на 82 и 83 място (второ място в група 1 и трето място в група 2), но третият екипаж на Рюдигер и Грайс не стига до финала. Автомобилите се задвижват от стандартен високооборотен 3-цилиндров двутактов двигател с работен обем 1,0 л и мощност 55 к.с., но състезателните изпълнения са допълнително модифицирани за по-висока мощност, като в някои случаи са оборудвани с три карбуратора.
През следващата 1968 година представянето е малко по-добро, като екипажите Ото –Штрехлоф и Рюдигер – Грайс завършват на 64 и 72 място. Тогава отново участва и гръцки екипаж, който стартира с Wartburg. Това са изтъкнатият автомобилен журналист и състезател Йоанис Хронидис (който има цели 19 участия на рали Монте Карло) и неговият навигатор Димитрис Маркомикелакис, които обаче не успяват да завършват.
През 1969 г. Wartburg за трети пореден път е в стартовия списък на ралито, но тогава и трите екипажа: Рюдигер и Грайс, Хомел и Борк, Кулмбахер и Штрехлоф не достигат до финала. Освен тях на старта за пореден път застава един гръцки екипаж с Wartburg – Хендрис и Андриопулос, който също не се класира.
През 1970 г. Грайс и Вюрфел заемат 67 място и стават 3-ти в класа, но останалите два автомобила, управлявани от Хомел и Борк и Кулмбахер и Штрехлоф не завършват. Тези три екипажа участват в ралито и през 1971 г., но не достигат до финала. Това се повтаря и през 1972 година, когато състезателите са същите, като единствено навигаторът на Кулмбахер е нов.
Може би една от най-важните години в спортния летопис на Wartburg е 1973-та, когато 42-то издание на рали Монте Карло, проведено от 19 до 26 януари, бележи началото на Световния рали шампионат (WRC). Тогава е последното, но и най-запомнящото се участие на Wartburg, като един от трите стартирали автомобила с екипаж Петер Хомел и Гюнтер Борк под №25 заема 38 място в генералното класиране и второ в клас до 1150 куб. см от общо 250 участници. Въпреки че останалите два екипажа Кулмбахер – Ернст и Вайгарт – Малш не се класират, това е считано за голям успех на фирмата, имайки предвид изключително високото конкурентно ниво. От друга страна обаче, това е период, в който автомобилите с двутактови двигатели вече са голяма рядкост, а не след дълго техните продажби на Запад са забранени. По ред причини (най-вече от финансово естество) Wartburg няма възможност да оборудва автомобилите си с по-съвременни четиритактови двигатели чак до края на 80-те години, а спортните изяви на марката стават все по-редки, и се ограничават единствено в рамките на Източния блок.
