2024
Въпреки широкоразпространеното мнение, че автоиндустрията на Източна Германия винаги е била архаична и безинтересна, това не е точно така. В по-ранните години от историята на ГДР там се произвеждат и автомобили, за които хората могат само да мечтаят (включително и тези на Запад). Един от тях е така нареченият Wartburg Sport, с фабрично обозначение 313. При него е използвано стандартното шаси на базовата версия 311, която за разлика от своя наследник, Wartburg 353, се предлага в голямо разнообразие от разновидности, като основните от тях са: 311/0 Standardlimousine (седан с четири врати), 311/1 Luxuslimousine (луксозен седан с четири врати), 311/2 Kabriolett (кабриолет с две врати), 311/6 Schnelltransportwagen (пикап с две врати) и 311/ 9 Kombinationskraftwagen (комби с две или четири врати). Всички те са базирани на една и съща ходова част с еднакво междуосие, предно задвижване и трицилиндров двутактов двигател, което важи и за Wartburg 311, но при него има една съществена разлика. Той е двуместен, като предният капак е видимо удължен, а двете седалки са позиционирани приблизително там, където се намират задните седалки на останалите изпълнения. Освен това в удължената част на предните калници са добавени атрактивни вентилационни отвори, а тапицерията на седалките е направена от скъпа естествена кожа. И крайният резултат изглежда просто страхотно.
Спортната версия на Wartburg 311 е представена за първи път пред публика на пролетния панаир в Лайпциг през 1957 г. и веднага привлича международно внимание. Моделът 313 получава сертификат за добър дизайн в ГДР, а на изложението за вносни автомобили в Ню Йорк през 1958 г., е отличен като „Най-красив европейски автомобил“.
Интересна подробност от кратката биография на Wartburg 313, е че първоначално той се произвежда изцяло в Айзенах (1957/1958), през 1959 г. производството му се премества в специализираната каросерийна фабрика в Дрезден, но през 1960 г. то отново е прехвърлено в главния завод в Айзенах.
Както може да се предположи обаче, Wartburg 313 не е бил предназначен за вътрешния пазар на ГДР. Той е трябвало да се продава на Запад, откъдето единствено е можела да се осигури жизнено необходимата валута, с която да се финансира строителството на социализма. Предлага се в два варианта – кабриолет с мек покрив или с демонтиращ се твърд покрив. Между 1957 и 1960 г. са направени само 469 броя, като 143 са продадени в чужбина, в това число и 8 – в Съединените щати.
В края на 50-те години на миналия век Wartburg вече се изнася в 24 страни по света и въпреки че престижният спортен модел 313 не е достъпен за повечето от тези пазари, неговото производство и показването му на многобройни международни изложения оказва много благотворно влияние върху продажбите на по-достъпните версии на Wartburg.
Въпреки че тази кола е смятана за една от най-красивите на своето време, слабият двигател е напълно несъвместим с атрактивния външен вид. Всъщност по същото време твърде архаичният 900-кубиков двутактов агрегат с термосифонно охлаждане се оказва най-големият проблем и при останалите модели на Wartburg. Той е твърде шумен, не работи никак гладко и мощността му е прекалено ниска. Сред останалите конструктивни недостатъци са и характерното задно окачване с плаваща ос, въведено от DKW още преди войната, и барабанните спирачки на четирите колела. За разлика от всички останали изпълнения, Wartburg 313 е оборудван с четиристепенна трансмисия със синхронизирани предавки от втора до четвърта, стандартното окачване е заменено с по-спортни и по-твърди листови ресори, производителността е чувствително подобрена, чрез два карбуратора, като степента на сгъстяване е увеличена от 6,7:1 на 7,9:1, мощността е повишена от 37 на 50 к.с. при 4500 об/мин, а максималната скорост нараства до 140 км/ч, но всичко това очевидно не е било достатъчно за успешното представяне на западните пазари.