Най-вероятното, което бихте чули, включвайки радиоприемника в своя автомобил през 1990 година, би било някое парче на Фил Колинс или Мадона. В Германия по същото време би било практически невъзможно да се разминете с изпълненията на рокгрупата BAP, на Мариус-Мюлер Вестернхаген, а вероятно и на Херберт Грьонемайер. Именно в тази атмосфера, през месец август 1990 година Volkswagen представя новия Т4. Четвъртото поколение е истинска техническа революция – след 40 години задно предаване и разположени отзад двигатели, инженерите на компанията променят както цялостната компановка, така и концепцията за задвижването. При Т4 двигателите са разположени отпред, а задвижването е поверено не на задния, а на предния мост. Има само едно изключение – системата за двойно предаване syncro, която се предлага допълнително и при предшественика Т3, но при Т4 вече включва задвижването на задните колела. Преминаването към предно предаване при Т4 води до пълна промяна и цялостна трансформация на дизайна и пропорциите на каросерията, конструкцията на ходовата част, двигателите и вътрешното пространство. Промените са особено осезаеми в задната част, където боксерният двигател налага сериозни ограничения, а новото решение освобождава огромно пространство. Част от него се използва от модерната конструкция на задното окачване с косо поставени носачи и предлаганата по желание система за двойно предаване syncro, а останалият обем се оползотворява изцяло за товарното отделение. Освен всичко останало, новата компановъчна схема приближава поведението на пътя на четвъртото поколение на “Bulli” още повече до това на леките автомобили.
Предната част на каросерията на Т4 от друга страна е удължена, за да осигури достатъчно място за напречно разположените четири- и петцилиндрови редови двигатели, както и по-добри деформационни характеристики на каросерията и повисоко ниво на пасивна безопасност. При пазарната премиера на модела, гамата на Т4 предлага възможност за избор между три бензинови и два дизелови двигателя с водно охлаждане и максимална мощност от 49 кВт/61 к.с. до 81 кВт/110 к.с. През 1993 година любителите на пътешествията извън асфалтовите пътища получават възможност да закупят T4 със система за двойно предаване syncro. От 1995 година Volkswagen Лекотоварни автомобили заема самостоятелно място като независима марка в състава на концерна и това намира своето отражение при представянето на пълното обновление на Т4 през месец януари 1996 година. Много от големите промени се случват под предния капак на модела, където е инсталиран първият в историята на “Bulli” турбодизелов двигател с директно впръскване (2,5-литров петцилиндров TDI), а по-дългата предна част на пътническите варианти позволява и дори вграждането на 2,8-литровия бензинов VR6. От 1998 година мощността на върховата TDI версия достига впечатляващите 111 кВт (151 к.с.), а шестцилиндровият “Bulli” развива до 150 кВт (204 к.с.). Краят на производството на Т4 е отбелязан с още един специален модел в лицето на отличаващия се с изключително богато оборудване Multivan Last Edition. След 14-годишен период и производствен тираж от около два милиона автомобила, революционният Т4 отстъпва място на Т5 през 2003 година.
