При пазарното лансиране на VW Golf 2 GTI през януари 1984 112 к.с. от работен обем 1,8 л и максимална скорост 191 км/ч създават истински фурор. След генериращия 139 „коня“ GTI 16V (1986-1987) през март 1990 хората от Волфсбург лансират още по-мощен вариант в лицето на Golf 2 GTI G60 с цели 160 „коня“.
G-то в наименованието идва от G-Lader: спираловиден компресор във формата на G, който „блъска“ повече въздух в цилиндрите и така вдига мощността. Въпросният компресор е поставен първо на Polo и чак след това – на Golf. G60 е единственият вариант на GTI с двойно задвижване syncro. Мощността на 1,8-литровия двигател е нараснала до 160 к.с., а максималният въртящ момент – до 225 Нм. Благодарение на тази моторизация скоростомерът показва до 216 км/ч. С 1500 об/мин на пета предавка Golf-ът спокойно се носи из градския трафик, а след 2000 показва истински мускули. Скоростният лост се мести много прецизно в трансмисията, която идва от Passat. В серийното оборудване влизат сервоуправление, спортни седалки, ел. огледала и радиокасетофон Gamma.
Спираловидният компресор е създаден от французин още през 1905 г., а VW преоткрива технологията през 80-те години. Проблемът е сложното производство, което прави агрегата прекалено скъп. Последният модел с G-Lader е Golf 3 2.0 16V G60. Странният на вид компресор обаче няма славата на особено надежден – но в интерес на истината това се дължи в голяма степен на калпав тунинг и „каруцарско“ шофиране. С вдигане на конските сили автоматично животът на компресора бива скъсен. Заводски G60 обаче спокойно могат да изминат 300 000 км. В наши дни G60-тата са се превърнали в магнит за колекционерите и освен че има изгледи стойността им да се повишава, са много удобни за всекидневно шофиране. Да не забравяме, че все пак става въпрос за Golf 2 – който не ръждясва.
