През 1988 г. VW иска да пусне спортен модел и така на пазара се появява Corrado. Спортната Coupé-версия на Golf не се продаваше добре по онова време. Днес е доста изгодна.
Когато хората от Волфсбург представят през 1988 VW Corrado, автомобилният свят не го приема добре: прекалено примерен, прекалено малко спортен, твърде скъп и просто недостатъчно готин. Бързо става ясно, че версията на Golf иска да се хареса на възможно повече хора и качествата му не бяха оценени. Ако днес обаче все още харесвате този модел на VW, то ще се радвате на ниските цени на модела, но и трябва да познавате слабостите му.
Започва се при двигателите. Претенциозните клиенти избират Corrado G60 със 160 к.с. Турбокомпресорът придава на VW доста прилични динамични характеристики. 8,3 секунди са нужни на Corrado G60 за спринта от 0 до 100 км/ч. Максималната скорост е 225 км/ч. Поддръжката на двигателя обаче е скъпа. Corrado 2.0 16V със 136 к.с. от двигателя на Golf GTI притежава достатъчно мощ, за да придвижва напред внушителното Coupe. Освен това щади своя притежател по отношение на разходите за поддръжка. Обичащите удоволствието от шофирането се насочват към Corrado VR6. 6-цилиндровият мотор предлага достатъчна тяга за всички ситуации и впечатлява със звука си. Изнервят обаче с проблемите с температурата си.
Както отвън, така и отвътре става ясно, че италианската рафинираност не е сред силните страни на Corrado. Оформлението и пропорциите са на ниво. Интериорът е рутинен и с делова изработка, без да грабва по отношение на страстта. Силните страни на Corrado са на друго място – здравината, доброто снабдяване с резервни части и всекидневната пригодност, както и добрата защита от корозия. Ако се налага ремонт, то можете да бъдете спокойни – много части от други модели на VW по онова време стават за Corrado. Въпреки това преди покупка е добре да хвърлите един обстоен поглед. Има много екземпляри Corrado, които са правени от незнайни майстори.
