2016
Volvo Iron Knight е брутална машина, която дори е носител на световен рекорд. Само за 21,29 секунди този влекач изминава 1 км със старт от място! Е, разбира се, за постижението си големият „швед“ използва права писта. Дали обаче драгстерът в XXL-формат се справя и със завоите? AUTO BILD потърси отговора на този въпрос на пистата.
Пилотът седи на височина 1,50 м
Поставям състезателния комбинезон и се качвам висоооооко нагоре в кабината. Пилотът „кацва“ в седалката тип „корито“ на височина 1,50 м, след като се промуши като цирков атлет през защитната клетка. Отвътре го посрещат облечен в алкантара волан, много превключватели за допълнителни помпи за охлаждане, цяла армия от показателни уреди за налягане и температура, 5-точкови колани и пожарогасител. Посредством ключ стартирам двигателя. Той е като поставен на трон зад кабината и в основата си е същият като при стандартен камион на марката.
Дори на седма от общо дванадесет предавки при скорост 130 км/ч задните гуми се борят за сцепление.
Влекачът е по-бърз от Porsche 911 Turbo S при спринта до 200 км/ч
Като цяло обаче в Iron Knight няма нищо нормално. Четири турбокомпресора изстискват докрай потенциала на 13-литровия „шестак“. Да го кажем в числа: 2400 конски сили, 6000(!) Нм максимален въртящ момент и теоритично възможна скорост 300 км/ч. Дизеловият рицар достига 286 км/ч – но след това пистата свършва. След 4,5 сек влекачът е набрал 100 км/ч, „маркирането“ на 200 км/ч отнема 9,6 – дори Porsche 911 Turbo S има нужда от 0,3 сек повече.
Дори на седма предавка гумите се борят за сцепление
Бруталното свръхпълнене се отразява в нетрадиционно и трудно предсказуемо поведение. Мощността се изсипва малко бавно, но в един момент – накуп посредством трансмисията с два съединителя (също сериен компонент). Дори на седма от общо дванадесет предавки при скорост 130 км/ч задните гуми се борят за сцепление. Който не се страхува да пришпори на максимума четирите турбини, ще остави черни следи върху асфалта, преди да достигне 200 км/ч. За да може мощността да бъде прехвърлена от огромния двигател посредством автоматика към колелата, пакет от съединители с керамични фрикционни дискове свързва агрегатите. Чрез бутон се контролира скоростта на тяхното „затваряне“.
„Остро“ кормилно управление, но „плаващи“ спирачки
Учудващо, но кормилното управление реагира спонтанно на командите – колосът бързо приема „заповедите“ за смяна на посоката и прецизно следва зададената траектория. Спирачките работят със свистене на сгъстен въздух, но педалът се чувства сякаш „плаващ“. Фино дозиране? Не, по-скоро настъпване до долу – защото този исполин по-скоро би се завъртял, отколкото да спре доброволно.
Карането на Volvo-то е като удар с чук
Управлението на лудия влекач напомня на удар с чук. Чудовището сякаш иска да „изяде“ асфалта на пистата, задницата му постоянно се опитва да танцува. Тук никой не гледа хронометъра – по-важното е човек да внимава с десния крак, защото всяко непреценено движение може да бъде опасно. Три обиколки и почти пет минути по-късно „рицарят“ е озаптен в бокса – а механиците веднага идват със своите прецизни термометри да измерят температурата на дисковете. Засега всичко е наред – но след още няколко обиколки спирачната система нямаше да може да озаптява „устрема“ на 4,5-тонния великан. Хората от отбора, както и пилотът рекордьор Бойе Овенбринк, знаят това. В момента той и хората му конструират система за водно охлаждане на спирачките, с която камионът да забавя темпото по-сигурно. Едно е сигурно: този „боец“ никога няма да бъде ретро.
