Volvo Р1800: моделът, заради който VW наложи вето на Karmann

1709
2024

През 1956 г. Volvo прави своя първи опит за атака на спортния пазар с модела 1900, който е продаден само в 68 екземпляра. Въпреки сериозния провал, който претърпява, фирмата не се отказва и още през 1957 г. започва разработката на нов суперкар. За тази цел като консултант-инженер е ангажиран Хелмер Петерсон, който през 40-те години създава успешния седан 444. Дизайнът на новия модел е по­верен на сина на Петерсон, Пеле, който по същото време работи в каросерийната фирма Frua.

Още през декември 1957 г. е готов първият прототип на модела, обозначен като Х1, който е транспортиран лично от Хелмер Петерсон до германската ка­росерийна фирма Karmann в Оснабрюк, където би трябвало да се изработи оборудването за серийното производство на модела. Началото на производството е запланувано за декември 1958 г., но по същото време Volkswagen – най-важният клиент и партньор на Karmann, налага вето на фирмата върху изпълнението на тази по­ръчка. Истината е, че от Волфсбург се страхуват, че Volvo Р1800 ще се превърне в сериозен конку­рент на техните спортни модели, изработвани от Karmann. Тогава Петерсон решава да вземе неща­та в свои ръце и се обръща за съдействие към бри­танската автомобилна компания Jensen. За целта е ангажирана каросерийната фирма Linwood в Шотландия, която се заема с производството на външните компоненти, които впоследствие за­почват да се сглобяват във фабриката на Jensen в Уест Бромидж. Така през септември 1960 г. първият сериен модел на Volvo Р1800 е представен пред публика.

Двигателят със заводско обозначение В18 (В от Benzin и 18 от 1800 куб.см) е снабден с два кар­буратора SU и достига мощност от 100 к.с. Този агрегат на практика е базиран на по-стар двигател V8 на Volvo, който е вграждан в някои от фирмените камиони през 50-те години, а това от своя страна до голяма степен съкращава производствените разходи. Първоначално е използва­на механична скоростна кутия М40, а между 1963 и 1972 г. като опция се предлага и по-усъвършенст­вания модел М41 със система овърдрайв, при която единственият недостатък е, че за сметка на иконо­мията на гориво максималната скорост пада от 192 на 177 км/ч.

Договорът с Jensen предвижда изработването на 10 000 авто­мобила, но поради прогресивно­то влошаване на качеството шведите се отказ­ват и през 1963 г., след 6000 автомобила, про­изведени в Англия, производство­то е преместено в Гьотеборг. Моделите, които започват да се правят там, се обозначават като 1800 S (което показва, че са направени в Швеция). Те вече са и с 6 к.с. по-мощни от първия ва­риант, а през 1966 г. мощността на 4-цилиндровия двигател е до­пълнително увеличена до 115 к.с. От 1969 г. Volvo Р1800 започва да се прави с нов двулитров двига­тел В20В с мощност 118 к.с., а след 1970 г. се предлага версията 1800 Е със система за директно впръскване Bosch-D-Jetronic, в ре­зултат на което мощността е увеличена до 130 к.с., а ускорение­то от 0 до 100 км/ч става 9,5 сек.

В рекламните каталози на шведската версия моделът е оп­исан така: “Цивилизован туристически ав­томобил за хора, които обичат бързото пътуване със стил. Ако се чувствате част от дискриминираните автомобили­сти, търсещи това неопреде­лено „нещо“, което превръща ка­рането в удоволствие – тогава покарайте Volvo P1800S. Volvo P1800S е бърз и надежден автомобил за продължителни пътувания. За по-кратките разход­ки е предвидено допълнително място за децата или допълните­лен багаж на задните седалки. Това е лесен за управление, подхо­дящ за всякакви пътища и наис­тина много як автомобил, който издържа на здраво каране…

…И накрая, но не по значимост – това е един приятно изглеждащ автомобил. Volvo P1800S е работоустойчив, сигурен и дълговечен.”

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин