Българските автолюбители виждат Corrado за първи път само на някои не много ясни снимки в специализираната социалистическа преса. И въпреки че в края на 80-те години няма изгледи за нещо по-добро от задочен контакт с този интересен спортен автомобил, се оказва, че съвсем скоро ситуацията на родния пазар започва динамично да се променя.
Кратката предистория на модела може да бъде проследена чрез първите шпионски снимки, публикувани в западните списания точно преди 40 години. От тях прави впечатление, че първообразът на Corrado се отличава с някои по-смели и оригинални дизайнерски решения, които в крайна сметка са отхвърлени, за да може имиджът му да бъде по-хомогенно свързан с основната фирмена гама, както и по-лесен за възприемане.
Първото истинско спортно купе на Volkswagen, е моделът Scirocco от 1974 г., чийто дизайн е поверен на италианската фирма Giugiaro. Той обаче се оказва недостатъчно добър за взискателните клиенти, и затова външното оформление на второто поколение Scirocco (1981 – 1992) е възложено на фирмения дизайнер Херберт Шефер. Предложението му предизвиква много позитивни реакции, и затова той е ангажиран да проектира и екстериора на Corrado.
Моделът се отличава с масивни брони от синтетичен материал, като в панела на предната броня са интегрирани спойлера, мигачите и допълнителните фарове за мъгла. Оформлението на предната част обаче, като цяло е подчинено на възприетия по същото време от Volkswagen доста стерилен и унифициран дизайн. Непосредствено под задното стъкло е разположено малко антикрило, а задните светлини са с по-голяма площ от тази на Scirocco. Ясно открояващите се навеси върху отворите на калниците придават допълнително спортно усещане и същевременно подсказват, че автомобилът е предварително адаптиран за използването на различни видове джанти, включително и такива с по-голям диаметър, оборудвани с нископрофилни гуми.
Въпреки че се възприема като пряк наследник на Scirocco, Corrado е купе от по-висок клас, което ясно се подчертава от версиите оборудвани с 6-цилиндров, V-образен двигател с 24 клапана и работен обем 2400 куб. см. V-образната конфигурация е със съвсем малък ъгъл от 30˚ между двата реда цилиндри, което прави двигателя изключително компактен и позволява напречното му монтиране. Максималната мощност, която е в диапазона от 175 до 200 к. с. осигурява доста добра динамика, близка до тази на автомобили като Porsche 944 S.
Поради високите производствени разходи, себестойността на автомобила също е по-висока от очакваното, и затова най-популярната и продавана версия на Corrado, е тази с 4-цилиндров двигател с 16 клапана, чиято мощност при различните изпълнения се движи между 112 и 139 к.с.
Интересна подробност от историята на автомобила е, че първоначално определеното за него търговско название е Typhoon (в синхрон с Passat и Scirocco), което обаче впоследствие е отхвърлено от маркетинговия отдел и е заменено с Corrado. Според непотвърдени източници, то произлиза от испанската дума corrando, което значи „бягане“. Използването на термин от испанския език е съвсем логично, тъй като точно в периода в който предстои пазарния дебют на Corrado, компания Seat става собственост на Volkswagen.
