2024
Въпреки че през първите следвоенни десетилетия Volkswagen продава своя „бръмбар“ с огромен успех по всички краища на света, ръководството на концерна знае, че това няма да продължи вечно. Впрочем стратезите от Волфсбург мислят за модерен наследник на Тур 1 още от самото начало на неговото производство. През 50-те години на миналия век са разработени десетки прототипи, включително и в сътрудничество със стилисти от Европа и Америка, но те остават само част от екзотичния ъндърграунд на фирмената съкровищница. Времето, модата и световните тенденции в автомобилните технологии и изискванията за безопасност все по-застрашително започват да притискат до стената малкия Volkswagen и това довежда до появата на неговия изцяло нов наследник, обозначен като Тур 3 в заводската номенклатура, но популярен сред клиентите като Volkswagen 1500.
Компактният седан дебютира на автосалона във Франкфурт през есента на 1961 г. Той обогатява известната до този момент фирмена гама с още две разновидности, които не се предлагат при останалите модели – комби и фастбек. Неговият агрегат обаче в много отношения остава идентичен с двигателите на останалите три типа VW, произвеждани по същото време, а именно – 4-цилиндров „боксер“ с въздушно охлаждане, задвижващ задните колела. Технически сходства до голяма степен могат да се открият и в ходовата част, при която е сериозно обновено само предното окачване. Основното предимство на новия Тур 3 е в неговия изцяло променен, много по-близък до модните тенденции на епохата дизайн с понтонна каросерия, тип „ночбек“ (американски термин за автомобил с триобемна каросерия с видимо по-къса задна част, при който задното стъкло е по-наклонено от предното).
Комби-версията на модела се появява през 1962 г., а изпълнението фастбек (с изцяло скосена задна част – нещо средно между комби и седан, но без трета врата) дебютира през август 1965 г., когато са лансирани първите версии на модела с новия по-мощен 1600-кубиков двигател. Към средата на 60-те години първият изцяло нов като дизайн следвоенен седан на VW се превръща и в първия серийно произвеждан германски автомобил със система за електронно впръскване на горивото (Bosch D-Jetronic). Това изпълнение на модела, обозначено като Type 3 “Е” (Einspritzung, тоест „впръскване“) е лансирано на пазара през 1967 г. в две разновидности – ТЕ и LE. Въпреки че година по-късно е представен напълно модернизираният като дизайн наследник на същия автомобил, обозначен като Тур 4, производството на Тур 3 продължава до 1973 г., като дотогава са направени още няколко подобрения в конструкцията. През 1969 г ., специално за американския пазар е създадена модификация с тристепенна автоматична скоростна кутия. По същото време е модернизирано и задното окачване, което става изцяло независимо. През 1970 г. е направена „пластична операция“ на „носа“, който е раздут със 115 мм и по този начин багажният обем е увеличен до 4,5 л.
На европейския пазар всички версии на 1500 се позиционират в долния клас, докато в САЩ моделът с каросерия фастбек се подвизава в двойнствено превъплъщение – като Type 3 Sedan и Type 3 Basic Compact. Вторият се отличава от първия по това, че се предлага с по-скромна цветова гама на каросерията, по-ограничен избор от тапицерии, редуциране на хромираните декоративни елементи, а също така е без часовник, без реотан за размразяване на задното стъкло, без „джобове“ във вътрешната част на вратите и др.
Въпреки всички изброени предимства обаче, Тур 3 така и не успява да достигне славата на „бръмбара“. През 1973 г. концернът се преориентира към производството на атрактивни автомобили с предно предаване и преден двигател с водно охлаждане, които стават известни като Volkswagen Passat. За тях е направен и изцяло нов модерен завод в Емден, докато през 1973 г. фабриката във Волфсбург поема производството на новия пазарен хит Golf, чиято цел е в кратко време изцяло да замени и изпрати в пенсия обичания от всички, но все no-архаичен бестселър Тур 1.
През всички години от своето производство VW Тур 3 се предлага с базов 1,5-литров „боксер“ (1493 куб. см) с въздушно охлаждане, базиран на 1192-кубиковия мотор на Тур 1, но с по-дълъг ход на буталото от 69 мм. Впоследствие тази „енергетизирана“ версия се превръща в основа за цялата нова серия двигатели на VW от 60-те години, като 1300, 1600 и Тур 2 Т1 и Т2 и т. н. В случая с Тур 3, е модернизирана, олекотена и препозиционирана системата за охлаждане, благодарение на което съотношението в натоварванията на предния и на задния мост е по-добре балансирано. Трансмисията също е доста сходна с тази на Тур 1, но с по-високи съотношения и по-дълги носачи. Разликата е в това, че при Тур 3, тя е монтирана на допълнителна рама, която практически държи цялата система на окачването и е изолирана от шасито с гумени тампони за неутрализиране на вибрациите и намаляване на шума към пътническото пространство.
Заводската окомплектовка на двигателя първоначално включва 32-милиметров карбуратор Solex PHN, като през август 1963 г. наред с базовия модел Volkswagen 1500 “N” (Normal), който достига мощност 45 к.с., започва да се предлага и версията 1500 “S” (Super) с двукамерен карбуратор Solex PDSIT, с мощност 54 к.с. и по-висока степен на сгъстяване от 8,5 : 1.
Предните колела са оборудвани с барабанни спирачки, които през август 1966 г. са заменени с дискови, докато задните си остават барабанни през целия период на производството. По традиция, наследена от Тур 1, освен основния преден багажник тук също има още едно допълнително багажно отделение, обособено зад гърба на задната седалка. Този път обаче то не е обикновена ниша за поставяне на дребни предмети, а пълноправен втори багажник, отделен от двигателя с термоизолиращ капак. Подът на купето при базовия Тур 3 е покрит изцяло с мокет. Като цяло обаче екстрите при този модел на VW са минимални, ако не се брои версията,оборудвана с климатик, специално за американския пазар.
