Volkswagen “костенурка”: той осигури мобилност на всички


25
ян.
2017

За него това бе кошмар. Повръщаше му се при вида на това заоблено нещо. И никога през живота си вече не искаше да има нещо общо с него. Защото фотографът Улрих Зонтаг има неприятни спомени от детството, свързани с VW „костенурката”. Като петгодишно момче се е налагало да пътува като шести пътник в пространството зад задната седалка. И винаги му ставало ужасно лошо. Подобни спомени са по-силни дори и от загубата на първото плюшено мече. Всеки има спомени, свързани с „костенурката” – автомобилът на германците. Това са спомени за тежки времена, за хубави дни, за първата любов. За мнозина това са спомените от младежките години, за първото пътуване през отпуската и за посинелите устни, когато колата така и не можеше да се затопли през зимата.

Уредите: всичко необходимо и нищо повече – километраж, часовник, с жабки отляво и отдясно.

Затова нека натиснем един въображаем бутон и да стартираме машината на времето. Годините прелитат покрай нас. И скоро достигаме целта. Пристигаме в 1950 г Първата истинска страст към пътуванията след войната вече е завладяла всички, а аз не мога да запаля колата. С малкото смехотворно ключе като от пощенска кутия успях да включа запалването на моя VW Export. И докато много от сънародниците ми вече си позволяват различни „глезотии” и пътуват до Алгой или морския бряг, аз не мога да подкарам автомобила си.

Вълкът и замъкът върху предния капак на „костенурката”, както и звездата на Mercedes скоро се превръщат в най-известните емблеми на следвоенните години.

Издърпвам привлекателно стърчащия от средата на арматурното табло бутон. Появява се пепелникът. Той също е важен, но в момента не ми помага с нищо. Объркан съм, оглеждам километража, вляво на който пише 120, а вдясно нула. Все пак е 1950 година и всичко е различно.

Все още липсват 5 милиона жилища, налага се бавно и мъчително в обществото да бъдат интегрирани близо 9 милиона бежанци, прокудени от руснаците от някогашните германски земи на изток. Но икономиката е във възход. Във въгледобива, в производствата на стомана, машини и автомобили се работи с пълна сила по 49 часа седмично. Включително и в събота.

След 11-годишна пауза най-сетне „отново има Persil” – идва и краят на купоните за хранителни стоки. Вече може да се купи почти всичко – дори грейпфрути. Килограм картофи струва 11 пфенига. Средната седмична надница на работник е 68,40 марки. Но не и за жените. За същата работа те получават 28 марки по-малко. Равните права засега са само на хартия. Но литър бензин струва 55 пфенига – за всички, независимо от пола. Обаче: какво от това, като не мога да си запаля двигателя? Отчаяно търся помощ, поглеждам в миниатюрното огледало за обратно виждане, след това правя последен опит и натискам бутона, разположен под пепелника.

И най-сетне чувам онзи звук, прочутото механично ръмжене на четирицилиндровия боксерен двигател, който завинаги е запечатан в ушите и съзнанието на милиони германци. Като концепция този агрегат е доста остарял. Боксерът с въздушно охлаждане е създаден от Фердинанд Порше още през 30-те години и е бил предвиден за NSU в Некарсулм, но техните планове за „народен автомобил” така и не били реализирани. След това, през 1934 г., идва поръчката от Хитлер за проектиране на Volkswagen. Фердинанд Порше построява три екземпляра, които биват одобрени от диктатора.

Това означава и зелена светлина за едно селце в Долна Саксония, вследствие на което името Волфсбург по-късно ще стане световно известно. Там автомобилът, кръстен от нацистите KdF-Wagen (Kraft durch Freude), бързо се превръща в хит. Цената му ще бъде 990 райхсмарки. Почти всеки може да финансира проекта със „спестовни марки” (седмичната вноска е 5 марки). Поне на теория. Защото скоро започва войната, а с това и краят на надеждите за близо 300 000 германци, които са сключили договори и отчасти дори са изплатили сумата. През 1950 г. окръжният съд в Хилдесхайм отхвърля всички искове, защото „безплатното” производство в продължение на 7 години нямало да бъде в интерес на икономиката на държавата.

Ние преглътнахме това – и продължихме да купуваме „костенурки”: от 1948 г. модела Standart, а от 1950 г. и подобрената версия Export (5450 марки) – която за пръв път се оборудва с хидравлични спирачки. Никой не би се осмелил да мечтае, че през годините ще бъдат произведени 21,53 милиона екземпляра. Защото този най-успешен в историята на автомобилостроенето автомобил всъщност не е никак удобен. Водачът седи сгънат на твърде меката седалка зад прекалено голям волан. Но кой ли обръща внимание на такива дреболии пет години след края на войната? Сърцата на всички бленуват за по-светло бъдеще, 16 милиона се устремяват в кината, за да гледат „Момичето от Шварцвалд”, първия цветен германски филм след 1945 година.

Блестящо хромирано странично огледало за наблюдаване на движението зад вас – функционално и красиво. По онова време се е монтирало срещу доплащане.

Автомобилното изложение в Берлин събира 380 000 посетители, между тях и 150 000 жители на ГДР, където Валтер Улбрихт наскоро е взел цялата власт като „директен пратеник на Москва”. Всички притискат носове по прозорците на автомобила на своите мечти – Volkswagen.

По същото време от САЩ пристига текстилното влакно Dralon, което осигурява дрехи за модерните автомобилисти, чиито костюми винаги изглеждат с няколко номера по-големи. За малцината жени зад волана „талията на оса” на Dior е последният писък на модата. Писъци се чуват и тогава, когато за тази цел се налага да стегнат тялото си в корсет. Но какво ли не правим за хубост и от любов. Като стана дума за любов. Когато 18-годишната Сорая, дъщеря на германка, се омъжва за 31-годишния шах на Персия, темата за сватбата завладява цяла Германия. Кой ли обръща внимание на торсионните пружини на „костенурката”, от която всеки ден се произвеждат 250 бройки. Когато народът е завладян от страстта, любовта и мъката, никой не обръща внимание на разни дреболии, всички гледат в една посока.

Сърцето на машината: четирицилиндровият боксерен двигател в задната част бе непретенциозен и издаваше абсолютно уникален звук. Германците никога няма да забравят дрезгавия му, метален звук.

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >