2022
В началото на своята кариера Vector е страховит и мистичен автомобил, а първите публикувани снимки предизвикват наистина потресаващи реакции. Те са толкова красноречеви, че всъщност не се нуждаят от почти никакъв коментар. Зад амбициозния и дързък, дори за американските разбирания проект стои калифорниецът Джералд Уайгърт. Още през 1971 г., току-що навлезлият в пълнолетие ексцентричен младеж основава компанията Vehicle Design Force във Венис, Калифорния. Първият готов прототип, който би могъл да се оприличи на италианска студия от началото на 70-те, е представен официално през 1977 г. Той е снабден с двигател от Chevrolet V8 и два турбокомпресора, благодарение на които максималната мощност скача до 600 к.с. На първата печатна реклама на Vector е изобразен и самия Уайгърт с разбойническо изражение и лаконичен текст: “Това е война!”. До война, разбира се, не се стига, но след краткотрайно оттегляне “в тила”, Vector (чието име между другото е наистина невероятно сполучливо попадение) се завръща на бойното поле в началото на 80-те.
Той вече е със стоманена каросерия и шаси от алуминий. В рекламния текст е посочена зашеметяваща максимална скорост от 390 км/ч, при запазване на същата мощност от 600 к.с., а ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 4 секунди. Цената на звяра в САЩ е $125 000, а за Европа 400 000 DM. Тези параметри, както и възможността за износ в чужбина, остават в сила до 1985 г., след което производството е преустановено.
За Vector се заговаря отново през 1990 година, когато Джералд Уайгърт свиква журналистическата гилдия на пресконференция в Лос Анджелис, на която е обявено поредното прераждане на компанията под името Vector Aeromotive Corporation. Тя е трасформирана в акционерно дружество с основен капитал $3,5 млн, а производството е преместено в Уилмингтън, Калифорния. Експертите, имали възможността да тестват старите версии на автомобила, обаче са единодушни, че в сравнение с италианските автомобили поведението на Vector не е особено впечатляващо. Те не одобряват наличието на компоненти, “заети” от General Motors, както и несъвършената структура на ходовата част. Повечето от тях са единодушни, че „в крайна сметка Vector си остава типичното за калифорнийската street-rod мания съчетание от 90% хипербола и 10% съдържание”.
През март 1992 г. обновеният Vector W8 Twin-turbo е показан на автосалона в Женева, което е и неговата официална европейска премиера. Той е снабден със 7-литров, 8-цилиндров двигател с 32 клапана, а мощността му е увеличена на 700 к.с. (за сметка на максималната скорост, която е “само” 300 км/ч). Цената на модела в Европа е около 700 000 DM, а интерес към него вече има и в Япония.
През март 1993 г.отново в Женева е представен и усъвършенстваният вариант WX3, с карбонова каросерия и максимална скорост от 418 км/ч, чиято мощност достига космическите 850 к.с! До края на същата година са произведени 22 броя, които след редица подобрения успяват да покрият всички американски стандарти, получавайки сертификат EPA и DOT. Точно тогава, в началото на юли 1993 г., част от акционерите се опитват да изземат функциите и дори част от дяловете на Уайгърт. Последвалите стълкновения едва не довеждат до неговото оттегляне и неизбежна ликвидация на фирмата. Обсъждат се спешни варианти за спасяване на Vector със съдействие от страна на Lamborghini. В крайна сметка компанията е пререгистрирана като Tradelink International Ltd, а производството първоначално е преместено в Санта Моника, Калифорния, но скоро след това се пребазира в Джексънвил, Флорида. След 1997 г. Vector отново започва да се продава за известен период от време, но вече с двигател V-12 от Lamborghini Diablo на цена от $ 184 000.
