2023
Инициативата за създаване на Equus, подобно на много други ефектни концепции на Vauxhall, идва от тогавашния директор на компанията Боб Прайс в средата на 70-те. Идеята му е да бъде направена евтина и проста спортна кола с модерна привлекателност, каквато липсва на автомобили като Triumph Spitfire или MG Midget. Работата започва през октомври 1977 г. и в рамките на шест месеца дизайнерският екип на Уейн Чери, ръководен от водещия дизайнер на проекта Джон Тейлър, завършва глинен макет в естествена големина, базиран на шаси от Panther Lima. Причината за този екзотичен избор на ходова част е проста. Чери е добър приятел със собственика на Panther Боб Янкъл и неведнъж обсъжда с него възможността Panther да направи някакъв прототип от името на Vauxhall, като още през 70-те години са частично реализирани няколко подобни проекта.
Тъй като по същото време перспективните планове на GM Europe изключват всички спортни автомобили от гамата на Vauxhall, цялата работа по Equus се извършва тайно и само няколко души от дизайнерския отдел на фирмата в Лутън са в течение на въпроса. В резултат на това се получава един от най-безкомпромисните стилистични проекти, създавани във Великобритания. Самият Чери е много въодушевен от окончателния дизайн и казва, че на фона на Equus, тогавашните спортни автомобили изглеждат твърде компрометирани и доста се отдалечават от простата концепция за модерен спортен роудстър.
При автомобил като този дизайнерът има възможността да опита някои неща, които обикновено не би направил при проектирането на сериен модел. Колата е много добре дефинирана графично с ярко изразени ръбове, опънати и стегнати повърхности. Дори елементарни детайли като арките на колелата, очертани с гумени ленти, подсилват цялостния ефект.
За да могат седалките да се поставят по-ниско и да се разшири мястото за краката, шасито на Lima е преработено основно, а каросерията е отлята от стъклени влакна във фабриката на Panther, на базата на оригиналния глинен макет. Използвани са и много готови компоненти от Vauxhall като двигател и скоростна кутия, врати от Cavalier Coupe, уреди от Royale и др.
Изработката на триплексното предно стъкло се оказва проблематична, поради сложната му извивка и специфичното съединяване с линията на предния капак. Багажникът от своя страна няма капак и достъпът до него е доста неудобен, през малък отвор зад седалките.
Предложенията за име на модела са много, но в крайна сметка като най-подходящо е предпочетено това на Джон Тейлър, който избира латинската дума за кон – Equus.
Прототипът е напълно завършен само десет дни преди откриването на автосалона в Бирмингам през октомври 1978 г. и става основна атракция на щанда на Vauxhall.
Въпреки готовността на Янкъл да организира серийното производство на модела обаче, неговата разработка е преустановена само до етапа на демонстрационен макет. Липсата на багажник и системи за безопасност (чието внедряване би струвало прекалено скъпо), както и други непреодолими външни фактори (като втората серия петролни кризи, които са в разгара си точно по време на премиерата на Equus), обричат този интересен проект на провал. Скоро след това дизайнерският отдел на Vauxhall в Лутън е разформирован, а през 1983 г. целият дизайн на GM Europe е преместен в базата на Opel в Рюселсхайм.
Връщайки се близо половин век назад със спомена за Equus, е добре да припомним, че Vauxhall е една от малкото все още живи легенди на британската автомобилна промишленост, която продължава да съществува в голямото семейство на Stellantis.
