2020
„Скарата на покрива е направена така, че да можем да се евакуираме, ако в реката нещата се объркат и купето започне да се пълни с вода“, разказва Миро. „Магистралата за УАЗ-ката започва там, където асфалтът свършва. И Hunter няма почти нищо общо с това, което сте карали в казармата“, разкрива мъжът, докато гледа как синът му Наско се спуска по почти отвесния склон с втората офроуд машина в нашия „конвой“. „С тези машини можеш да стигнеш до Ада и да се върнеш обратно“, допълва шефът на оторизирания сервиз за УАЗ-ки, доволен, че другият Hunter не завършва спускането „на кълбета“.
Мъжът е облечен като типичен офроуд маниак – с грейка и тежки „планинарски“ обувки, но е адски сладкодумен. А трябва да снимаме и да не се отплесваме… „Би ли напръскал другата кола с кал?“. Широката усмивка на Миро преминава през цялото му лице – „С удоволствие“. Секунди по-късно 2,7-литровият двигател ЗМЗ с 16 клапана и 128 к.с. сърдито се разхожда по върховете на оборотния си диапазон, а от активираните само задни задвижващи колела хвърчи земя, която „атакува“ другата УАЗ-ка по цялото й протежение.
Наско не изглежда щастлив – защото знае, че в автомивката няма да го приемат с отворени обятия и че ще трябва сам да се справя с това, което гумите Cooper изкопават и изпращат върху колата му. Ако момчето се изнерви, благодарение на гумите Silverstone с агресивна „тракторна“ шарка може без проблем да изкачи обратно урвата, по която е слъзъл преди малко, докато баща му няма да има този шанс със своите гуми Cooper. Естествено, по асфалт „по-фината“ гума се представя значително по-добре – тъй като грубият грайфер създава сериозни вибрации и неприятен шум с 80-100 км/ч.
Въпреки че почти не излизат от горите, двете УАЗ-ки изглеждат учудващо „лачени“ – защото дебелите клони не успяват да увредят специалната боя, чийто релеф е добре видим. Тя е едно от многото подобрения, които хората от „Карпласт“ правят. Руските офроуд машини са се превърнали нещо като емблема на сервиза – и хващат око на всеки, който чака на светофара, за да се качи от „Симеоновско шосе“ на „Околовръстен път“ в столицата. Самият Миро използва УАЗ-ката си за всекидневен автомобил. „В Лозенец местя боклукчийските кофи с бронята, за да си направя място за паркиране“, разкрива специалистът по технология на полимерите.
С времето руската машина се е превърнала в нещо като лайфстайл символ – а клиентите, които я търсят, всъщност се оказват доста заможни. И за тях не е проблем да доплатят за монтаж на климатик, лебедка, скара на покрива, блокажи на диференциалите, мощна аудиосистема или бог знае какво още… В сервиза се натъкваме и на почти чисто нов екземпляр от серията Expedition – под чийто преден капак откриваме дори модул на ABS! Явно времето в Русия все пак не е спряло…
