Ретро » Triumph Spitfire: финалният щрих на една спортна епоха

Triumph Spitfire: финалният щрих на една спортна епоха

0601
2022

Triumph Spitfire е типичен представител на малките спортни автомобили, произвеждани във Великобритания през втората половина на миналия век. Двуместният роудстър с кодово название “Bomb”, който е официално представен пред публика през октомври 1962 г., е проектиран през 1957 г. от италианския стилист Джовани Микелоти (по същото време ангажиран с разработката на дизайна и на някои от останалите модели на Standard-Triumph). Автомобилът споделя една и съща ходова част със седана Triumph Herald и се произвежда във фирмената фабрика в Кенли, град Ковънтри. Той е замислен като конкурент на Austin-Healey Sprite, при който също са изпозвани механика и двигател с масовия седан Austin A30/35. Предимството на Spitfire

е, че е базиран на готово и напълно окомплектовано шаси. Освен това за разлика от своя конкурент, той разполага с истински странични стъкла, а не найлонови покривала, с каквито по същото време се предлагат Sprite и MG Midget. Двигателят на Spitfire е много по-достъпен, тъй като вместо капак, се отваря цялата предна част на автомобила.

Triumph GT6 Mk I от 1967 г. на Радослав Радев

Първият сериен Spitfite, обозначен като Mark I, почти не се отличава от прототипа на Микелоти, с изключение на цялата задна броня, която в окончателния вариант е заменена от два отделни компонента. Двигателят е 4-цилиндров, редови – базова версия на Triumph Herald с работен обем 1147 куб. см, “подсилен” с два двойни карбуратора SU. От Herald също така идват кормилният механизъм и окачването на предните и задните колела. Тази масова унификация между двата модела обаче има и своите недостатъци, най-сериозният от които е трудното завиване, изискващо по-голямо усилие. С течение на времето шасито на Spitfite е подложено на серия от сериозни модификации (част от които стават наложителни с идването на по-мощните 6-цилиндрови двигатели), така че в крайна сметка не остава почти нищо от наследството на Herald.

През 1964 г. в четиристепенната скоростна кутия, като опция започва да се инсталира системата овърдрайв, което подобрява комфорта на движение. Вече се предлага и версия с демонтиращ се твърд покрив. През март 1965 г. е лансирана версията Mark II, която почти по нищо не се различава от първия вариант, с изключение на сериозно тунингования двигател, снабден с нов разпределителен вал. В резултат на тази и някои други доработки, мощността е увеличена на 67 к.с. при 6000 об/мин, а максималната скорост вече достига 154 км/ч, при ускорение от 0 до 100 км за 15,5 сек. При това средният разход на гориво се движи в рамките на 7,4 л на 100 км. Съединителят вече е диафрагмен Borg & Beck. Отпред автомобилът се отличава с променена радиаторна решетка. Седалките са модернизирани,а гумените постелки на пода, отстъпват на мокет. Тогавашната цена на модела е равна на 550 паунда, докато неговите конкуренти Sprite и Midget се продават съответно за 505 и 515 паунда.

Следващата версия, наречена Mark III, дебютира през март 1967 г. Това е първият по- сериозен фейслифт на Spitfire, при който предната броня е повдигната, съобразно новоприетите норми за безопасност, което в комплект с останалите изменения придава на предната част съвсем друг имидж. В задната част са добавени мигачи, които стоят от двете страни на регистрационния номер. Променен е и интериорът, а арматурното табло вече е от благородна дървесина. Основните уреди обаче остават все така централно позиционирани, с което се спестяват сериозни разходи при производството на версии с ляв и десен волан. Старият двигател отстъпва на по-мощен с работен обем от 1296 куб.см, с какъвто по същото време разполагат новите фирмени седани Triumph Herald 13/60 и Triumph 1300. Карбураторът отново е двоен SU, но мощността вече е 75 к.с., а ускорението от 0 до 100 км става за 12,5 сек, което превръща Spitfire в един особено пъргав за тогавашните стандарти спортен автомобил. Налице са и старите опции, в това число джанти със спици и централна гайка, демонтиращ се твърд покрив и система овердрайв, но вече от фирмата Laycock de Normanville.

На 8 февруари 1968 г., тогавашният директор на фирмата Джордж Търнбъл лично изкарва от халето в Кенли милионния Spitfire. Трябва да се отбележи, че по онова време над 75 % от произведените серии Triumph Spitfire са предназначени за износ, като повече от 45 % се експортират в САЩ, а 25 % заминават за западноевропейските страни. Още от 1969 г. обаче американските версии започват да се преработват, според изискванията за безопасност и ниво на вредните емисии. Това включва редуциране на мощността до 68 к.с., препозициониране на основните уреди пред погледа на водача и нови седалки, снабдени с поглава.

Triumph Spitfire Mk3 (1967) на Ретро клуб “Агресия”

Производството на третата генерация продължава до 1971 г., след което на сцената излиза Mark IV. Това е версията на Spitfire, която се отличава с най-много промени, доработки и модификации. Задната част на каросерията е напълно променена, в резултат на което е постигнато силно изразено семейно сходство с фирмените седани Triumph Stag и Triumph 2000, които между другото също са дело на Микелоти. Предната част е максимално изчистена, премахнати са линиите върху калниците, променени са и стъклата на вратите. Арматурното табло същ е изцяло ново. Уредите за британските и европейските изпълнения също са позиционирани пред водача по американски образец. След 1973 г. тапицерията на таблото се изработва от дърво. Двигателят остава същия 1296-кубиков, но от 1973 г. задните лагери стават по-големи, така че да се унифицират с тези на 2,5-литровата версия TR6, изцяло променено е и задното окачване. По същото време се появява и версия с нов като дизайн, демонтиращ се твърд покрив. Цената на модела във Великобритания вече е 735 паунда.

Triumph Spitfire 1500 от 1979 г. на Александър Каменов

През 1973 г. в САЩ и Канада, а след 1975 г. и в останалите страни моделът започва да се предлага с нов 1,5 литров двигател, в резултат на което се появява петата и последна версия, наречена Spitfire 1500. Въртящият момент е осезаемо по-висок, което прави спортния роудстър много по-пъргав и мобилен при движение в градски условия. Степента на сгъстяване при европейската версия на модела е 8.0 : 1, срещу 7.5 : 1 в САЩ, тъй като американското изпълнение се предлага с еднокамерен карбуратор Zenith-Stromberg. Мощността на Spitfire 1500 е 100 к.с. при ускорение 14,3 сек от 0 до 100 км/ч. През 1976 г. степента на сгъстяване е повишена до 9 : 1, при което максималната скорост нараства на 160 км/ч.

Triumph Spitfire 1500 от 1979 г. на Александър Каменов

Моделите, предназначени за САЩ, лесно могат да бъдат отличени на външен вид по огромните гумени брони, съобразени с американските норми за безопасност (което налага удължаване на шасито), както и по допълнителните мигачи, поставени отстрани на предните и задните калници. Това е и най-тежкият Spitfire, чието собствено тегло възлиза на 850 кг. Тогавашната цена в САЩ е 5995 долара, а във Великобритания – 3631 паунда. Предлаганите в предишните години опции са налице и тук.

Последният представител на Triumph Spitfire 1500 напуска фабриката в Кенли през август 1980 г., малко преди нейното закриване.

Triumph Spitfire 1500 от 1979 г. на Александър Каменов

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин