На 7 ноември 1957 г. първият в света автомобил с марката Trabant слиза от монтажната линия на завода в Цвикау. “Летящият картон”, “Пластмасовият бомбардировач” или “Саксонското Porsche” – това са само някои от многобройните псевдоними, които получава Trabant в Германия по време на своята забележителна 35-годишна кариера. Според един от популярните вицове в ГДР от онова време, „Trabant ускорява от 0 до 100 в рамките на деня“. Но както се казва, във всяка шега има зрънце истина: колата е изработена от твърда пластмаса, известна като Duroplast, направена от рециклирани материали, включително пресовани памучни влакна, синтетични смоли и бракувани парцали от Съветския съюз.
В епохата на ГДР металите са дефицитен материал и производителите на Trabant са принудени да използват суровините, които са по-достъпни и налични по онова време. През първите две десетилетия след края на войната моделът еволюира динамично. Първоначално в Цвикау се произвежда предвоенната IFA F9, после идва ред на AWZ P70, след това на първия Trabant и само пет години след пазарната му премиера дебютира неговият модерен наследник 601 (който е нещо като умалено копие на Peugeot 404). Първите официални снимки на модела са публикувани в бр.2 на източногерманското списание “Der Deutsche Strassenverkehr” от 1963 г., а през юли същата година изданието публикува и първите снимки на комби версията на 601.
Въпреки разработените планове за по-нататъшно развитие и дори серията модерни прототипи на Trabant, лидерите на ГДР не дават разрешение за производството на нови, по-добри и съвременни модели по чисто икономически съображения. Така производството на 601 продължава близо три десетилетия без почти никакви сериозни промени в дизайна. Автомобилната индустрия на страната не може да се справи със западната конкуренция и “Траби” е обречен да остане в историята като мръсната, шумна, неудобна и неекологична кола на масовия източногерманец. Въпреки това кандидат купувачите за него са повече от достатъчно, най-малкото защото в онези години той няма почти никаква алтернатива на пазара на ГДР.
Много от хората дори са принудени да чакат с години за такъв автомобил, защото търсенето е много по-голямо от предлагането. Докато през 1989 г. в Източна Германия живеят около 16,4 милиона души, то общият брой на произведените трабанти едва надхвърля три милиона. Моделът стана световно известен след падането на Берлинската стена, когато хиляди двутактови автомобили обсадиха границата в очакване да преминат свободно от Източна към Западна Германия през 1989 г. И все пак, въпреки своята безспорна символика, Trabant бързо изчезна от германските пътища още в началото на 90-те години.
Западните автомобили бяха много по-лъскави и модерни и в крайна сметка се оказаха много по-силен обединяващ фактор за нацията, отколкото компактното, некомфортно и старомодно превозно средство.
