Toyota RAV4: пътеводната SUV-светлина


24
февр.
2017

В Германия цари стагнация, безработицата е ударила 11 процента. Хората в тази държава са твърде уморени и твърде скъпи като трудов ресурс, а сега автомобил за удоволствие повежда парада на нов клас коли. С три врати Toyota RAV 4 е дълга колкото VW Polo и високо колкото обикновен всъдеход, но с перманентното си 4х4 задвижване се кара като малък автомобил. Германският автомобилен бранш е смаян от успеха на Softroader-a и трябва да признае, че за пореден път е проспал откриването на нова ниша.

„It’s time to fight back”*, казва Йошио Ишизака (56), директор на Toyota за Европа, с лека усмивка на уста. Ние сме в Токио и от мъжа научаваме какво ни очаква в бъдеще. „До този момент не бяхме достатъчно агресивни. Време е да отвърнем на удара.” Решителният г-н Ишизака допълва: „Нашето мото днес е Gambaro (б.пр. “да постигнеш най-доброто”)”, т.е. японците запретват ръкави. Ръководителят конкретизира: “Още тази година на пазара ще излязат десет нови модела, които ще са по вкуса на европейските клиенти – с въздушни възглавници, ABS и имобилайзер.”

При първия RAV 4 няма дизел и въпреки това колата се продава чудесно – такива са били времената. Единственият двигател в гамата до средата на 2000 е бил 2-литров с 4 цилиндъра и 129 к.с. с 5-степенна ръчна или 4-степенна автоматична трансмисия.

Тoyota, шампионът по износ на коли в световен план, трябва да побърза. Компанията, която държи 15% от международния пазар със 600 хил. автомобила, е изтощена (24% загуби от производството и 15% спад в износа за една година). Само в Европа броят на реализираните машини е паднал от 1,6 млн. (за 1992) на 918 000. Нещата не изглеждат добре. Gambaro.

Време е за RAV 4, eдин от очакваните нови модели. Той е толкова нов, че дори открива собствен клас – този на Softroader-ите, на перфектната комбинация между обикновен и високопроходим автомобил. Дали RAV 4 e пионер или просто не е нито риба, нито рак? Дали не е хермафродит, който не става за нищо? Може би се заблуждаваме…

Заблуждението е характерно за средата на 90-те – например за германците, които не преценяват добре своята сила. Те отдавна не са толкова добри колкото някога. Устоите на Германия са разклатени повече от всякога. Разходите за труд и други нужди са твърде високи, а работното време – прекалено късо. Процентът на безработицата е 11. Германците се оказват твърде скъпи и прекалено уморени, но въпреки това продължават да хвърчат в облаците.

Това се отнася най-вече за автомобилните производители. Те пропуснаха модата на евтините кабриолети, а по отношение на всъдеходите също си бяха заровили главата в пясъка. Ето защо изненадано клатят глава, наблюдавайки успехите на новото „бебче” на Toyota. Съкращението RAV означава Recreational Active Vehicle, а цифрата 4 – задвижването на всички колела. На кого му е нужно подобно нещо всъщност? Няма ли достатъчно 4х4 джипове? Да не говорим колко са по-малките и по-компактни автомобили с двойно задвижване… Никой нямал нужда от Softroader-a на цена от 32 000 марки – така си мислят германските автомобилостроители. Той бил поредният безсмислен продукт за пренебрежимо малка ниша.

Никой няма нужда и от «обличането» на Райхстага, което правят Кристо и Жан-Клод. Въпреки това постройката се превръща в ключово постижение на модерното изкуство и е посетена от милиони. Като говорим за милиони – 39 млн. е общият брой на регистрираните в Германия автомобили, а в целия свят те са над половин милиард. За всеки може да се намери подходящ, каква е тази RAV-жажда?

Както бързо става ясно, революционната Toyota чисто и просто въодушевява хората, както го прави и „облеченият” Райхстаг и както го правят Щефи Граф, която за шести път печели „Уимбълдън”; Борис Бекер, който става новият шампион на АТП, и Михаел Шумахер, който взима втората си световна титла. Всички тези постижения също не са нужни във никому. Но човек ги търси, защото му харесват и защото и модерното време се нуждае от идоли.

Сходна логика може да се търси и при случая с RAV 4. През 1995 автомобилът идва в Германия с четири врати, дължина горе-долу колкото тази на VW Golf и визия на джип лилипут, но достатъчно висок, за да се хареса на жените. Това, което липсва на Toyota-та, е офроуд-важността, от която никой не се нуждае и която само пречи в градската джунгла. Няма ги „натоварващите” превключватели за 4х4-задвижването, блокажите на диференциалите – има само перманентно задвижване на всички колела. И точка. То е постоянно, но няма толкова голямо негативно влияние върху разхода (10,9 л на 100 км).

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >