Изпълнен с радост и гордост, Ервин Ашбахер отваря вратата на своя гараж. Колекционерът на ретро автомобили се свърза с AUTO BILD, за да ни представи невероятна находка. И тъй като неговото родно планинско селце Ахорнах в Доломитите е фантастично местенце, не се колебахме дълго и бързо откликнахме на поканата му да го навестим. Но какво ли се крие зад вратата на гаража му?
Първо забелязваме силуета, а след това есенното слънце разкрива напълно задницата на Volkswagen Derby. Derby ли? Да, точно така – Polo-то с голям багажник, онзи миниседан, който завинаги остана в сянката на Jetta. И остана в историята като любимец на пестеливците.
Пробегът дори не е 4-цифрен
Не искаме да бъдем неучтиви, но се завъртаме около автомобила без особен ентусиазъм. ОК, състоянието е добро. Дори повече от добро. В багажника никога не е поставян товар, а на червената задна седалка не е сядал никой. А километражът показва «девствените» 865 км. – Реални ли са? – питам Ървин. Той само се усмихва и отговаря: „Всичко е оригинално“. Пробегът дори не е 4-цифрен! Почти нов автомобил в по-добро състояние, отколкото след която и да било реставрация.
Първият собственик почти не е карал автомобила
Старите черни регистрационни табели разкриват, че Derby-то е продадено в Италия на първия си притежател. Представяте ли си – някой си е купил Derby в Меката на автомобилния дизайн! И най-вече: кой би си купил толкова скучен модел, за да го прибере в гаража като рядко Ferrari? Ервин знае името му – Джузепе. Той го купува през есента на 1981 г. и умира на следващата година. Дотогава мъжът почти не е успял да покара автомобила. Вдовицата му предпочита своя Fiat 850 и просто оставя Volkswagen-a в гаража.
В интериора няма следи от употреба
Докато Ервин не идва да го спаси. Почитателят на Opel и Lotus от планинското село Ахорнах направо се разтапя, като ентусиазирано показа неизбелялата червена тапицерия на седалките, почти новия двигателен отсек и многобройните неизползвани детайли. Спомените от детството веднага се събуждат, когато погледнете дългия скоростен лост, лампичката с акумулатора и дървените декорации. Eрвин дърпа смукача и пали 1,1-литровия мотор с 50 к.с. Малкият двигател се събужда с характерен звук, готов да се изкачите в планината. Той няма проблеми с теглото на автомобила – едва 700 килограма.
И в бъдеще километрите няма да се увеличават
Докато се движим с тази класика, още веднъж си задаваме въпроса защо новите автомобили трябва да бъдат толкова обемисти и с такава отвратителна видимост. В Derby, с неговите дълбоки прозорци и тесни колонки, никой никога не би имал нужда от камера за заден ход или асистент за паркиране. Ервин се оказа прав, такъв автомобил трябва да бъде запазен. Дори и без да го карате. Ервин се съгласява и прави единственото логично нещо след 10 километра. Той паркира малкия си Volkswagen обратно в гаража с пробег 875 км. Това е съдбата на това Derby.
