2023
Tatra 613 определено не е скучен автомобил. Въпреки че е предназначена за висшия ешелон на чехословашката компартия, още с появяването си в началото на 70-те години, се превръща в равностоен аналог на най-ексклузивните западни марки. Това е оригинал, който няма дубликат в света, и никоя друга кола, дори бегло не прилича на него. Последният модел на марката, произвеждан по времето на ЧССР, е странен стилистичен хибрид, с таван, по-висок от този на кралски Rolls-Royce, дължина на луксозна американска лимузина и излъчване на италиански концепткар.
Дизайнът на Tatra 613 е дело на престижната италианска фирма Vignale, а първите прототипи са завършени още през 1969 г., като между тях има една особено атрактивна версия купе с две врати. Опитната серия, направена в началото на 70-те години вече почти изцяло придобива облика на серийния модел. Производството започва през 1975 г. и завършва през 1996 г., като за тези повече от три десетилетия са направени общо 9121 екземпляра, 10 от които са експортирани в България.
С течение на времето екстериорът е неколкократно осъвременяван, в резултат на което деликатните хромирани елементи все по-видимо започват да отстъпват на масивни пластмасови компоненти. Интериорът също еволюира, но и тук има случаи, в които некомпетентната намеса бие на очи. Това се проявява особено ясно, когато на таблото на по-късните версии на Tatra 613 (чиято цена е била близо един милион крони!), са монтирани уреди от Škoda, а все по-широкото използване на пластмаса навсякъде, където е възможно, ясно онагледява мизерното състояние на комунистическата икономика. С течение на времето качеството започва постепенно да пада и в един момент се оказва, че колите от 70-те години често са в по-добро състояние от тези, произведени десетилетие по-късно.
Според специалистите единствената надеждна част от Tatra 613 е двигателят, който можел да се експлоатира над половин милион километра без основен ремонт. Вниманието, което се изисква от водача, още преди да е задействал стартера обаче, е много голямо. Първо трябва да се отвори предният капак и да се свърже акумулаторът, при който има такива утечки, че ако автомобилът е паркиран дълго време, има риск от пълно разреждане. После идва ред на ръчната бензинова помпа, използвана за нагнетяване на бензин в карбураторите, и чак след това може да се потегли.
Звукът от 8-цилиндровия двигател прониква в интериора малко по-силно от обичайното за такъв скъп автомобил, но интензивността му не е досадна. Когато водачът натисне докрай педала на газта, носът на колата рязко се издига, а пътниците се прилепват плътно към облегалките. Работата на четиристепенната скоростна кутия обаче напомня по-скоро за управление на автобус, което важи и за дългия ход на съединителя. При високи скорости Tatra е склонна към опасно поднасяне поради прекалено тежката тежката задна част, но може да взема завоите брилянтно, с висока скорост и без никакви признаци на нервност. При по-бавен ход стрелката на термометъра без усилие стига до около сто градуса, което е много дори за двигател с въздушно охлаждане. Разходът на гориво извън града с много старание може да се редуцира до около десетина литра на 100 км, но в градския трафик лесно скача до 18 литра. Но това все пак е сравнително добър показател, имайки предвид, че първите екземпляри от 70-те години, оборудвани със стария тип карбуратори, „гълтат“ към 25 литра.
За своето време Tatra 613 е един от най-бързите серийни автомобили на соцлагера. Нейната максимална скорост от 190 км/ч отстъпва единствено на ЗИЛ 117, който достига 200 км/ч, макар че и това е относително слабо постижение при съпоставка с тогавашния луксозен клас на Mercedes-Benz. Друг е въпросът, че в сравнение с масивната Tatra 613 дори и най-голямата S-класа изглежда като спортно купе.
