2024
Успехът на двуцилиндровите боксерни двигатели на Tatra, разработени и внедрени в серийно производство през 20-те години, окуражава фирменото ръководство при създаването на серия по-големи 4-цилиндрови мотори на същата база. Първият и най-масов модел на марката, в който започват да се внедряват новите агрегати, е Tatra 57 (наречен от чехите “Hadimrska”, тоест „рибка“), чийто най-ранен вариант дебютира през 1931 г. Базовият двигател е 1155-кубиков OHV с въздушно охлаждане, снабден с карбуратор Zenith 30Т, а при по късните версии – и с Amal 26VD. Горивото от разположения в предната част 35-литров резервоар се спуска до карбуратора на самотек. Запалването е 6-волтово динамо-акумулаторно, мазането е принудително. Съединителят на четиристепенната скоростна кутия е еднодисков, сух с диаметър на плочата 181 мм.
Първата Tatra 57 достига максимална скорост от 85 км/ч, като изразходва 8 до 10 литра бензин на 100 км. Теглото на автомобила е 780 кг (от които само хребтовата рама тежи 410 кг). Окачването се състои от два полуелиптични листови ресора, поставени напречно на движението един над друг върху предния мост, и един полуелиптичен листов ресор, поставен напречно върху задния мост. Спирачките са механични и на четирите колела при всички модификации. Моделите от първия тип се предлагат в няколко разновидности, включително и луксозна версия, която се отличава с кожен салон и някои външни промени по каросерията (в това число и повече хромирани части). При кабрио-версиите е имало възможност покривът да се прибира само частично над предните седалки. Любопитно е да се отбележи, че това е и първият модел на Tatra, в чието обозначение е въведена цифрата 7, която ще стане задължителна в заводската гама от 30-те и 40-те години при Т77, Т87, Т97, та чак дo Т107, който след войната е преименуван на Tatraplan (да не забравяме и за следвоенния състезателен модел Т607).
През есента на 1935 г., на автосалона в Прага е представена модернизираната (основно на външен вид) Tatra 57А, която се произвежда в продължение на четири години върху същото шаси. Нейната мощност е увеличена от 18 на 20 к.с. при запазване на работния обем на двигателя. През 1938 г. старият двигател е заменен с нов 1256-кубиков (диаметър и ход на буталото 73 х 75 мм), при който мощността е повишена на 25 к.с.
Макар и отхвърлен от повечето производители, принципът на въздушно охлаждане е запазен и през следващите години, както при 57, така и при почти всички по-късни модели на Tatra. Тази последна версия, която носи индекс 57В, е с обновен дизайн и се произвежда от 1938 до 1942 г., както и през първите четири години след края на Втората световна война. През военните години се предлага командирски автомобил Tatra 57К с брезентов подвижен покрив (доста популярен и в България), при който е запазена предната част, но откритата каросерия е оформена в типичния за епохата армейски стил.
На първия следвоенен автосалон в Прага е изложена напълно осъвременена като дизайн версия на Tatra 57В, проектирана и изработена от чешката каросерийна компания Sodomka във Високе Мито. Въпреки че автомобилът изглежда много добре, следвоенната икономическа стратегия на Чехословакия налага вето върху производството на леки автомобили в национализираните заводи на Tatra и с това приключва историята на Tatra 57.
За периода 1931 – 1948 г. са изработени общо 22 000 екземпляра от този модел, което го прави и най-масовия в довоенната история на фирмата.
