2017
ФАКТЪТ, ЧЕ ПРЕЗ ЮНИ 2012 ГОДИНА XV БЕ посрещнат доста хладно в редакцията, не се дължеше на принципната ни сдържаност. Още след първите пътувания в бордния дневник се появяват критики: „Як е, но звучи като булдозер“, ядосва се един колега на боксерния дизел с мощност 147 к.с. , който познаваме като много добре шумоизолиран двигател при Legacy. „Няма ли по-високо качество“, пита редакторът Щефан Жих, който очаква по-приятии пластмаси в кокпита на автомобил за над 65 000 лева. А колегата Беренд Зандере е озадачен: твърди като камък пружини, меки амортисьори – „Какъв иска да е XV всъщност – спортен или комфортен?“. Но не липсват и похвали. Шумен двигател, евтини пластмаси, кораво окачване: „Всичко това не ме смущава“ , отговаря един от феновете на марката на мърморещите колеги. „Това е Subaru и аз съм сигурен, че то ще функционира надеждно и след 20 години.“ 100 000 километра по-късно знаем: не и това Subaru. Когато вещото лице на DEКRA Гюнтер Шиле проверява състоянието на XV, се появяват неприятии изненади: буталата на първи и трети цилиндър са разтопени по ръбовете, по стените на цилиндрите
се виждат сериозни следи от износване. Още няколко хиляди километра – и боксерният двигател щеше да блокира и да ни остави на пътя.
ДЕФЕКТНИ ДЮЗИ И ПРЕКАЛЕНО СЛАБ СЪЕДИНИТEЛ Ние искаме да установим причините. Предполагаме проблеми с охлаждането, възникнали поради неправилно впръскване на горивото – и смена прав път, както се доказва от прoверка на инжекторите от доставчика Denso. При засегнатите цилиндри количеството на впръсканото гориво при частично натоварване не отговаряше на зададените стайности, вероятно поради отлагания по дюзите. Двойна неприятност за клиентите: тъй като нашето XV бе регистрирано през 2012 година, те трябваше да се молят за кулантен ремонт. По онова време гаранцията (за Германия) бе само з години или 100 ооо километра, едва от 1 януари 2013 година тя е 5 години, респективно 160 000 километра. Няма поводи за гордост за Subaru: очертаващата се повреда на двигателя щеше да е второто принудително спиране от движение за нашия XV.
Жертва на първото – напълно реално – принудително спиране при пробег 52 139 километра бе нашият фотограф Тони Бадер, който при една командировка до Австрия остана на пътя с „изпушил“ съединител. При разглобяването виждаме: и вторият съединител нямаше да издържи още дълго, щеше да се наложи да го сменим съвсем скоро – отново след малко повече от 50 000 километра и без допълнително натоварване като теглене на ремарке. При леките разходки извън пътя, които всъщност са стихията на специалиста по двойното задвижване Subaru, ние вече бяхме усетили миризмата на съединител, претоварен от въртящия момент на боксерния двигател. „Жалко“, смята един колега, който обича офроуд-разходките.
„Защото благодарение на задвижването си и късите надвеси на каросерията XV е перфектно пригоден за офроуд.“ Subaru се чувства като у дома си и на автомагистралата, където нашият тестов автомобил навъртя по-голяма част от маратонската дистанция. Въпреки тежкия десен крак средният разход на гориво при теста бе 8,о литра на 100 километра – добра новина, също както и енергичният и еластичен двигатели удобната позиция на седене зад волана. Но скоро сме разочаровани от седалката на водача, която към средата на теста започна да трака. Постоянно ни изнервят отказите на навигационната система или фалшивите тревоги на бордния компютър.
Недостатъчна вместимост на багажника: само 380 литра. Изнервящ е и високият 79 сантиметра товарен ръб
Така например при пробег 18 530 километра XV ни алармира, че нивото на маслото в двигателя било спаднало. Ние правим проверка с щеката: картерът е пълен на 3/4. Многократно се появяват съобщения за дефекти на електрониката и ESP, а веднъж за кратко отказва и сервоуправлението. Мистериозните оздравителни сили на Subaru обаче позволяват пътуванията да продължат без посещение на сервиза. Фактьт, че XV не отговаря на очакванията ни по отношение на качеството в дългосрочен план, започва да се потвърждава още при пробег 30 000 километра. Дори и един фен на марката отбелязва учудено: „Скърцане, тракане, тропане: автомобилът прави впечатление, сякаш е изминал два пъти по-голям пробег“.
Управлението е приятно лесно, но навигационната система с тъчскрийн не допадна на всички колеги. И това е добре: големи въртящи се бутони за климатизацията, механичната ръчна спирачка
При финалното разглобяване виждаме откъде са идвали неприятните звуци. Различните кори по каросерията, по дъното, както и в интериора са закрепени небрежно с пластмасови щипки. С течение на времето те се разхлабват и всичко започва да трака . Това е заложен в конструкцията дефект, както се вижда от сравнението с нов автомобил от същия модел: при него нещата също не изглеждат добре, разтракването и тук е само въпрос на време. Експертът на DEКRA Гюнтер Шиле има и забележки по отношение на антикорозионната защита на Subaru. В повечето случаи малките огнища на ръжда са само козметичен дефект, но въпреки това те не създават усещане за високо качество – особено при автомо- бил само на 2 години. Така че и след 100 000 километра не успяхме да се изпълним с гореща любов към XV. Дори и климатичната инсталация допринесе за това впечатление: първо, тя е заредена с опасния хладилен агент R1234yf, и втора – при последното пътуване на автомобила към сервиза за разглобяване тя отказа да работи при 30-градусова лятна жега.
