2025
В годините на икономическа криза австрийският концерн Steyr-Daimler-Puch разработва перспективен военен всъдеход, базиран на Austro-Daimler ADG от 1931 г. Прототипът е наречен Steyr 440, и е снабден със седем предни и три задни предавки, които при серийния вариант са съответно 4 предни и 1 задна. Носещата рама представлява солидна централна конзола, върху която напълно независимо са захванати двата задни моста, посредством надлъжни полуелиптични листови ресори (интересна особеност на конструкцията е, че поставеният по дължината на каросерията класически листов полуелиптичен ресор е обърнат надолу и захванат към шасито само в най-дебелата си средна част, а колелата са закрепени върху двата му тънки края, които остават свободни). Движението също се предава независимо върху всяко едно от четирите задни колела, чрез редуктор, което е възприето и в конструкцията на някои по-късни военни машини, произвеждани в Австрия, като Haflinger и Pinzgauer.
Друг интересен елемент в инженерната концепция на модела са двете резервни гуми. Те са открити в долната си част и са захванати към каросерията, така че да могат да се въртят. Така при преодоляване на труднопроходими терени те поемат част от тежестта върху себе си и фактически влизат в ролята на четвърти пасивен двигателен мост.

Върху стандартното шаси на Steyr 440 се предлагат различни видове надстройки, като по-популярните от тях са командирски и радио-коли, линейки, самоходни установки и най-вече пътнически каросерии за 12-13 души. В периода 1935-1941 г. популярният всъдеход на Steyr е тиражиран в около 4500 екземпляра, като документацията за неговото производство е продадена във Франция на компанията Laffly, а също така и в Румъния.

В края на април и началото на май 1936 г. Steyr 440 преминава серия от изпитания в българскта армия, заедно с още няколко марки военни автомобили, пред които доказва своето очевидно превъзходство. В резултат на това през същата година е подписан договор за доставка на 33 броя триосни моторни шасита Steyr 440, както и резервни части за тях. През юни 1940 г. нашата армия подписва договор за доставка на още 400 шасита от новия модел Steyr 640, който е почти идентичен на външен вид със своя предшественик 440, като в началото на февруари 1941 г. е договорена и допълнителна доставка на още 20 шасита от същия модел. Steyr 640 е със същата собствена маса и междуосие, но като дължина и ширина е малко по-голям. Мощността на 6-цилиндровият му двигател е 55 к.с., докато тази на Steyr 440 е 45 к.с. Полезния товар и обемът на резервоарите е еднакъв при двата модела.

Интереса подробност от историята на влекачите Steyr 440/640 в България е, че в преобладаващата си част те пристигат у нас под формата на шасита, и на място са оборудвани с пътнически надстройки, които по нищо не се различават от фабричните. Друг любопитен момент от биографията на Steyr 440/640 у нас е че такъв автомобил попада и в царския гараж, като подарък от страна на Военното министерство.

Представеният на снимките екземпляр се съхранява в музея за стара бойна техника във Враца, на територията на военното поделение в града.
ИЗВОД
Довоенните армейски автомобили в България са голяма рядкост, особено тези, които са в изправност и са запазени в своя автентичен вид. А когато в тяхната изработка има и българско участие, това им придава изключителна колекционерска стойност.