2017
Търсите ли често паркоместа в големите градове? Ако карате Spatz, това няма да бъде голямо предизвикателство за вас. Микрокарът, „рожба“ на Bayerische Autowerke GmbH, може да бъде паркиран и с леко повдигане на задницата или предницата – стига вие да не сте в ултралека категория. При това „мъникът“ далеч не е скучноват – той е роудстър! Негов прародител е състезателят Егон Брютш, който започва да прави миниавтомобилчета с пластмасова каросерия още през 1951 г.
Първоначално Spatz разчита само на три колела, а от 1956 г. е произвеждан съвместно от новосъздадената BAW и Victoria AG. При първите екземпляри конструкцията не се оказва особено успешна – и се налага бързо да бъдат добавени още едно колело и централна рама. Каросерията е направена от полиестерна смола. Spatz няма врати, а отворената каросерия може да бъде закрита или със сгъваем гюрук, или с хардтоп с „крилати“ врати. Но дори и с най-тежкото си оборудване „мъникът“ не успява да прескочи границата от половин тон – той тежи 290 (Spatz) или 425 кг (Victoria 250). Двигателят е с обем 0,2 или 0,25 л, 1-цилиндров 2-тактов, и развива съответно 10 или 14 к.с. Те му позволяват да постигне максимална скорост близо 100 км/ч – но въпреки това минироудстърът не се продава добре: за периода на цялото си производство (1956-1958) от него са реализирани едва 1588 бройки. Основните причини за неуспеха на колата са трудното качване в купето, както и „податливостта“ на каросерията към лесно възпламеняване. Ако сте решили да търсите някой от малкото оцелели Spatz/Victoria 250, трябва да приготвите между 16 и 35 хил. лева. И пожарогасител, разбира се.
