Най-новият електромобил на Smart би трябвало да убеди с представянето си в града и най-големите скептици. Ще може ли обаче да надвие и майката на всички градски коли – Isetta на BMW? Признавам, че ми е трудно да си го представя. Едно сравнение
ТЕЗИ ИЗГЛЕДИ СА ПРЕВЪЗХОДНИ: край на чакането по спирките, нека препълнените трамваи, автобуси и влакчета на метрото си пътуват. Сега обаче няма да се изморяваме, балансирайки през трафика на две колела, а вместо това ще седим удобно между четири стени – моторизирани, климатизирани и еманципирани. И въпреки това ще намираме лесно места за паркиране навсякъде – мечтата за градски автомобил.
Защо тогава тези стават толкова рядко действителност? Причината е в принудителните компромиси, които би ни се налагало да правим. Универсалните таланти се продават по-добре от тесните специалисти. В днешно време човек може да преброи на пръстите на едната си ръка убедителните специалисти. Автомобили като добрата, стара BMW Isetta от 1955 г., наричана също и „моторизирана пазарска чанта“ (от рекламата на Isetta). И духовен брат на Smart Fortwo, пуснат доста смело на пазара през 1998 г. от Daimler. И двата модела са като скроени по мярка за хората от града, така че клиентите им прощават някои недостатъци: първият Smart не бе с очакваното електрическо задвижване – все пак с такова трябва да разполага именно един автомобил за града.
Представяме ви най-новия Smart Fortwo electric drive. Кое е новото? По принцип всичко. Най-вече усещането, че става дума за истински автомобил. Макар и все още екстремно къс (2,7 метра) и много удобен за паркиране (6,7 метра диаметър на завиване), автомобилът не е компромисно решение. А с електромотора си с 81 к.с. е съвсем прилично моторизиран. При зелен светофар електрическият Smart потегля сякаш е изстрелян от катапулт, а през това време водачът се наслаждава на климатизираните и отопляеми седалки, както разбира се и на тишината.
Между него и неговия предшественик от материала има период от 60 години – те обаче се усещат като цели векове. Навремето претенциите на шофьорите са били скромни – най-важното е колата да се движи и да може да приюти двама души. Затова Isetta е още по-миниатюрна (2,36 метра, диаметър на завой 8,3 метра), но качването и слизането става отпред. Гениално: паркираш напречно, отваряш вратата, ставаш и стъпваш на тротоара. Други удобства? Почти никакви. Седиш върху тънка седалка, а зад теб в една-единствена горивна камера бензинът бива превръщан в експлозивна смес. При 5500 оборота разполагаш с 12 до 13 к.с., предавани към задните колела. В комбинация с малкия въртящ момент от 18 Нм. Категорично предимство спрямо Smart: Isetta е значително по-емоционална. Отпред седиш като в ложа, а отзад чуваш симпатично тракане, отвън жените се прехласват. Децата ти махат, мъжете се усмихват – този автомобил е истински балсам за душата. Е, разбира се с изключение на практичните му предимства: при Smart са ти нужни около 3,5 часа за зареждане на батерията (на 80 процента). При Isetta зареждането става за три минути. С пълен резервоар ще изминеш 200 километра, не само 160 километра в най-добрия случай. Идва моментът, в който си казваш: по-добре с един цилиндър, отколкото без нито един.