Škoda 110LS и 110TS: в търсене на спортния ген

1701
2024

В средата на 50-те години, скоро след пазарната премиера на Škoda 440, в Млада Болеслав започва разработката на изцяло нов модел със заден двигател, вдъхновен от компановката на Renault Dauphine. По онова време тази тенденция в автомобилостроенето изглежда актуална и практична, особено по отношение на по-масовите и общодостъпни модели. В резултат на това е създаден серийният модел 1000MB, който е и първият автомобил на Škoda със заден двигател. Въпреки своя търговски успех, включително и на западните пазари, той започва бързо да губи своята актуалност, както по отношение на дизайна, така и на компановката. В средата на 60-те години започва все по-масово да навлиза предното предаване, а класическата триобемна форма на каросерията отстъпва на двуобемната.

Високият технологичен ресурс на Škoda позволява бързо адаптиране към най-модерните насоки в автомобилостроенето и още през 1967 г. е завършен първият прототип на Škoda 720, който се отличава с модерна каросерия тип хечбек с пет врати и дължина 4,5 метра, изцяло нов 4-цилиндров двигател с работен обем 1,5 литра и мощност 82 к.с. През следващите няколко години по тази програма е направена голяма серия опитни образци, включително и проектирани от Italdesign. Фирмата е напълно готова за радикална промяна на своя имидж, който да стане напълно съизмерим с високите западни стандарти, но тези амбициозни планове не са осъществени поради причини, които са добре известни на всички.

В края на 60-те години Škoda се примирява с мисълта, че през следващите две десетилетия ще трябва да продължи производство на автомобили със задни двигатели, независимо от факта, че те вече са само архаична част от миналото.

Възможностите за развитие в тази посока не са много. През 1969 г. е представена новата Škoda 100, която не е нищо друго освен фейслифт на 1000МВ и се предлага със същите два типа двигатели с обем от 988 и 1107 куб. см. Интересното при този модел е, че въпреки меко казано безличния си външен вид, той се продава много добре, както на местния, така и на чуждестранните пазари, което се дължи на неговото прилично качество и достъпната му (особено на Запад) цена. Между 1969 и 1977 г. е произведено рекордното количество от 1 079 708 автомобила Škoda от моделите 100 и 110, както и още 56 902 броя от базираното на същата платформа купе 110R, което се прави от 1970 до 1980 г. (общо 1 136 610 бр.).

Потенциалът на 1100-кубиковите двигатели, с които се оборудва серията 110, не е висок, но Škoda прави всичко възможно да извлече възможния максимум, така че да го направи атрактивен за клиентите с по-спортна натура. Така през 1971 г. се появява най-редкият вариант 110LS (Lux Super), който е направен в по-малко бройки, дори и от 110R. Той е концептуално базиран на стандартния седан Škoda 100, но възприема задвижващия агрегат и аксесоарите от атрактивното купе 110R. Работният обем на двигателя с обем 1107 куб. см е запазен, но степента на сгъстяване е повишена до 9,5:1, в резултат на което мощността става 62 к.с. при 5500 об/мин, а максималната скорост достига близо 150 км/ч. Освен това е монтиран нов карбуратор Jikov 32 DDSR, добавен е маслен охладител, а главата на двигателя е модифицирана. Когато дебютира през 1971 г., Škoda 110LS все още с характерните черти на по-стария модел. В средата на 1972 г. обаче, маската е частично видоизменена, като между двата фара са поставени още два по-малки, характерното бяло арматурно табло е заменено с черно в комбинация с декоративна дървена облицовка в долния край.

Тази версия без съмнение привлича интереса на потенциалните купувачи, включително и в Западна Европа. Ето защо по същото време е направена и още една екзотична разновидност на базата на 110L, дело на фирмата Englebert, която в онези години е официален вносител на Škoda в Нидерландия. Моделът е представен на местния пазар като 110TS и външно се отличава с ярко оранжева каросерия, допълнителни фарове за мъгла, монтирани върху предната броня, както и спортни джанти от Lancia Fulvia Zagato. Нидерланската интерпретация обаче има сравнително посредствени показатели – максимална скорост 135 км/ч, мощност 53 к.с. и ускорение от 0 до 80 км/ч за 13 сек. За сметка на това интериорът се отличава със спортен волан и централна конзола, в която са вградени допълнителни спортни уреди и радио Mitsubishi.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин